По-бързо от браузъра!Прилики между Сръбски владетели и Стефан Душан
Сръбски владетели и Стефан Душан има 13 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Стефан Първовенчани, Стефан Урош V, Стефан Милутин, Стефан Дечански, Самуил, Симеон Синиша, Тесалия, Югославия, Балкани, Византия, Душаново царство, Епир.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Сръбски владетели · Първа българска държава и Стефан Душан ·
Стефан Първовенчани
Стефан II Неманич, известен още като Стефан Първовенчани (1165 – 24 септември 1228), е велик жупан на Рашка (1196 – 1217) и сръбски крал (1217 – 1228) от династията на Неманичите.
Сръбски владетели и Стефан Първовенчани · Стефан Душан и Стефан Първовенчани ·
Стефан Урош V
Стефан Урош V е сръбски цар, управлявал през 1355 – 1371 година.
Сръбски владетели и Стефан Урош V · Стефан Душан и Стефан Урош V ·
Стефан Милутин
#виж Стефан II Милутин.
Сръбски владетели и Стефан Милутин · Стефан Душан и Стефан Милутин ·
Стефан Дечански
#пренасочване Стефан Урош III.
Сръбски владетели и Стефан Дечански · Стефан Дечански и Стефан Душан ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Самуил и Сръбски владетели · Самуил и Стефан Душан ·
Симеон Синиша
Симеон Урош Палеолог (Συμεών Ούρεσης Παλαιολόγος), по-известен и само като Симео̀н Сѝниша или Синиша Урош е син на Стефан Дечански от втория му брак с византийската принцеса Мария Палеологина.
Симеон Синиша и Сръбски владетели · Симеон Синиша и Стефан Душан ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Сръбски владетели и Тесалия · Стефан Душан и Тесалия ·
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Сръбски владетели и Югославия · Стефан Душан и Югославия ·
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Балкани и Сръбски владетели · Балкани и Стефан Душан ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Сръбски владетели · Византия и Стефан Душан ·
Душаново царство
#пренасочване Сръбско царство.
Душаново царство и Сръбски владетели · Душаново царство и Стефан Душан ·
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Сръбски владетели и Стефан Душан са по-чести
- Какви са приликите между Сръбски владетели и Стефан Душан
Сравнение между Сръбски владетели и Стефан Душан
Сръбски владетели има 150 връзки, докато Стефан Душан има 123. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 4.76% = 13 / (150 + 123).
Препратки
Тази статия показва връзката между Сръбски владетели и Стефан Душан. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
