Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Списък с български хайдути и Чипровци

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Списък с български хайдути и Чипровци

Списък с български хайдути vs. Чипровци

Това е непълен списък на български хайдути със сравнително малко биографични данни от много краища на Балканския полуостров, населявани с българи. Чипровски балкан Фестивал на Чипровския килим Чѝпровци е град в Северозападна България, в област Монтана на 49 km северозападно от град Берковица.

Прилики между Списък с български хайдути и Чипровци

Списък с български хайдути и Чипровци има 17 общи неща (в Юнионпедия): Копиловци (област Монтана), Провадия, Панайот Хитов, Освобождение на България, Османска империя, Сърбия, Стара планина, Сръбско-турска война (1876), Солун, Унгария, Филип Тотю, Чипровски манастир, Мизия, Богдан Маринов, Берковица, Белград, Влашко.

Копиловци (област Монтана)

Ко̀пиловци е село в Северозападна България.

Копиловци (област Монтана) и Списък с български хайдути · Копиловци (област Монтана) и Чипровци · Виж повече »

Провадия

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България.

Провадия и Списък с български хайдути · Провадия и Чипровци · Виж повече »

Панайот Хитов

Панайот Иванов Хитов (11 ноември 1830 – 22 февруари 1918) е български хайдутин, национален революционер и четнически войвода.

Панайот Хитов и Списък с български хайдути · Панайот Хитов и Чипровци · Виж повече »

Освобождение на България

Освобождението на България обхваща събитията, свързани с възстановяването на българската държавност след почти петстотингодишно османско владичество.

Освобождение на България и Списък с български хайдути · Освобождение на България и Чипровци · Виж повече »

Османска империя

Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.

Османска империя и Списък с български хайдути · Османска империя и Чипровци · Виж повече »

Сърбия

Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.

Списък с български хайдути и Сърбия · Сърбия и Чипровци · Виж повече »

Стара планина

Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.

Списък с български хайдути и Стара планина · Стара планина и Чипровци · Виж повече »

Сръбско-турска война (1876)

Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876 – 1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга.

Списък с български хайдути и Сръбско-турска война (1876) · Сръбско-турска война (1876) и Чипровци · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Солун и Списък с български хайдути · Солун и Чипровци · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Списък с български хайдути и Унгария · Унгария и Чипровци · Виж повече »

Филип Тотю

Тодор Тодоров Станчев, известен като Филип Тотю, е български хайдутин и революционер, виден деец на българското националноосвободително движение през XIX век.

Списък с български хайдути и Филип Тотю · Филип Тотю и Чипровци · Виж повече »

Чипровски манастир

Изглед към църквата и монашеската обител от камбанарията на манастира Дворът на Чипровския манастир Паметната плоча до входа на костницата Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“ е български православен манастир от Видинската епархия.

Списък с български хайдути и Чипровски манастир · Чипровски манастир и Чипровци · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Мизия и Списък с български хайдути · Мизия и Чипровци · Виж повече »

Богдан Маринов

Богдан Маринов e българо-унгарски военен деец през XVII век, един от водачите на Чипровското въстание.

Богдан Маринов и Списък с български хайдути · Богдан Маринов и Чипровци · Виж повече »

Берковица

Берко̀вица е град в област Монтана, Северозападна България.

Берковица и Списък с български хайдути · Берковица и Чипровци · Виж повече »

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Белград и Списък с български хайдути · Белград и Чипровци · Виж повече »

Влашко

Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.

Влашко и Списък с български хайдути · Влашко и Чипровци · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Списък с български хайдути и Чипровци

Списък с български хайдути има 626 връзки, докато Чипровци има 100. Тъй като те са по-чести 17, индекса Jaccard е 2.34% = 17 / (626 + 100).

Препратки

Тази статия показва връзката между Списък с български хайдути и Чипровци. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: