Прилики между Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Филип I Араб
Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Филип I Араб има 10 общи неща (в Юнионпедия): Криза в Римската империя, Пакациан, Силбаннак, Спонсиан, Септимий Север, Мизия, Гай Юлий Приск, Гордиан III, Египет, Йотапиан.
Криза в Римската империя
Като Криза на Римската империя през 3 век се определя периода от 235 до 284/285 г.
Криза в Римската империя и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Криза в Римската империя и Филип I Араб ·
Пакациан
Тиберий Клавдий Марин Пакациан (Tiberius Claudius Marinus Pacatianus) e узурпатор на римския престол през 248/249 г.
Пакациан и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Пакациан и Филип I Араб ·
Силбаннак
Силбаннак (Mar.) – римски узурпатор, управлявал в промеждутъка между 244 и 249 г.
Силбаннак и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Силбаннак и Филип I Араб ·
Спонсиан
Спонсиан (Sponsianus) е римски военачалник и предполагаем узурпатор на императорската власт по времето на Филип I Араб или Галиен (253-68).
Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Спонсиан · Спонсиан и Филип I Араб ·
Септимий Север
Луций Септимий Север (Lucius Septimius Severus; 11 април 146 – 4 февруари 211) е римски император от 9 април 193 до 211 г.
Септимий Север и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Септимий Север и Филип I Араб ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Мизия и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Мизия и Филип I Араб ·
Гай Юлий Приск
Гай Юлий Приск (Gaius Iulius Priscus; † 249 г.) е брат на римския император Филип I Араб.
Гай Юлий Приск и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Гай Юлий Приск и Филип I Араб ·
Гордиан III
Марк Антоний Гордиан (Marcus Antonius Gordianus Pius), или Гордиан III е римски император, който управлява от 238 до 244.
Гордиан III и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Гордиан III и Филип I Араб ·
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Египет и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Египет и Филип I Араб ·
Йотапиан
Марк Фулвий Руф Йотапиан (Marcus Fulvius Rufus Jotapianus; † 249) е римски узурпатор по времето на император Филип I Араб.
Йотапиан и Списък на узурпатори на властта в Римската империя · Йотапиан и Филип I Араб ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Филип I Араб са по-чести
- Какви са приликите между Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Филип I Араб
Сравнение между Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Филип I Араб
Списък на узурпатори на властта в Римската империя има 173 връзки, докато Филип I Араб има 43. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 4.63% = 10 / (173 + 43).
Препратки
Тази статия показва връзката между Списък на узурпатори на властта в Римската империя и Филип I Араб. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: