Прилики между Славянски владетели и Южни славяни
Славянски владетели и Южни славяни има 9 общи неща (в Юнионпедия): Сърбия, Тракия, Юстиниан I, Македония (област), Мизия, Византия, Венеди, Гърция, Дакия.
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Славянски владетели и Сърбия · Сърбия и Южни славяни ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Славянски владетели и Тракия · Тракия и Южни славяни ·
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Славянски владетели и Юстиниан I · Южни славяни и Юстиниан I ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Славянски владетели · Македония (област) и Южни славяни ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Мизия и Славянски владетели · Мизия и Южни славяни ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Славянски владетели · Византия и Южни славяни ·
Венеди
Адриан (упр. 117 – 38), локализация на Венетите (като Венеди) в региона на Висла (SE Полша). Венетите или Венедите (Venedi, Venetae, Venedae; Vistula Veneti, Venetos balticos, Venadi Sarmatae) са група племена, обитавали Източна Европа (предимно територията на Полша) и са близки (или предци) на славяните.
Венеди и Славянски владетели · Венеди и Южни славяни ·
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Гърция и Славянски владетели · Гърция и Южни славяни ·
Дакия
Дакия (Dacia Traiana) е антична източноевропейска монархия, заемаща обширна територия предимно в земите на днешна Румъния.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Славянски владетели и Южни славяни са по-чести
- Какви са приликите между Славянски владетели и Южни славяни
Сравнение между Славянски владетели и Южни славяни
Славянски владетели има 71 връзки, докато Южни славяни има 58. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 6.98% = 9 / (71 + 58).
Препратки
Тази статия показва връзката между Славянски владетели и Южни славяни. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: