Прилики между Скопие и Царица
Скопие и Царица има 7 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Стефан Урош V, Стефан Душан, Симеон I, Царство България, България, Борис I.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Скопие · Първа българска държава и Царица ·
Стефан Урош V
Стефан Урош V е сръбски цар, управлявал през 1355 – 1371 година.
Скопие и Стефан Урош V · Стефан Урош V и Царица ·
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Скопие и Стефан Душан · Стефан Душан и Царица ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Симеон I и Скопие · Симеон I и Царица ·
Царство България
Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
Скопие и Царство България · Царица и Царство България ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Скопие · България и Царица ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Скопие и Царица са по-чести
- Какви са приликите между Скопие и Царица
Сравнение между Скопие и Царица
Скопие има 231 връзки, докато Царица има 29. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 2.69% = 7 / (231 + 29).
Препратки
Тази статия показва връзката между Скопие и Царица. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: