Симеон I и Царица

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Симеон I и Царица

Симеон I vs. Царица

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn. Елена Българска – царица на сърби и гърци Царица е титла, носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя.

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Първа българска държава и Симеон I · Първа българска държава и Царица · Виж повече »

Сестра на Георги Сурсувул

Сестрата на Георги Сурсувул е царица на Първото българско царство.

Сестра на Георги Сурсувул и Симеон I · Сестра на Георги Сурсувул и Царица · Виж повече »

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Борис I и Симеон I · Борис I и Царица · Виж повече »