Прилики между Симеон I и Средновековна българска армия
Симеон I и Средновековна българска армия има 14 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Плиска, Петър I (България), Несебър, Силистра, Славяни, Тракия, Тесалия, Унгарци, Македония (област), Византия, Византийска империя, Лъв Дякон.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константинопол и Симеон I · Константинопол и Средновековна българска армия ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Симеон I · Първа българска държава и Средновековна българска армия ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Плиска и Симеон I · Плиска и Средновековна българска армия ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Петър I (България) и Симеон I · Петър I (България) и Средновековна българска армия ·
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
Несебър и Симеон I · Несебър и Средновековна българска армия ·
Силистра
Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България.
Силистра и Симеон I · Силистра и Средновековна българска армия ·
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на ранното средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език.
Симеон I и Славяни · Славяни и Средновековна българска армия ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Симеон I и Тракия · Средновековна българска армия и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Симеон I и Тесалия · Средновековна българска армия и Тесалия ·
Унгарци
Унгарците са нация в Централна Европа, съставляваща основното население на Унгария и значителни национални малцинства в съседните държави.
Симеон I и Унгарци · Средновековна българска армия и Унгарци ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Симеон I · Македония (област) и Средновековна българска армия ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Симеон I · Византия и Средновековна българска армия ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Византийска империя и Симеон I · Византийска империя и Средновековна българска армия ·
Лъв Дякон
Лъв Дякон (гръцки: Λέων ο Διάκονος) e византийски историк от 10 век, описал събитята в периода от 959 г.
Лъв Дякон и Симеон I · Лъв Дякон и Средновековна българска армия ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Симеон I и Средновековна българска армия са по-чести
- Какви са приликите между Симеон I и Средновековна българска армия
Сравнение между Симеон I и Средновековна българска армия
Симеон I има 163 връзки, докато Средновековна българска армия има 145. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 4.55% = 14 / (163 + 145).
Препратки
Тази статия показва връзката между Симеон I и Средновековна българска армия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: