По-бързо от браузъра!Прилики между Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) има 15 общи неща (в Юнионпедия): Карско море, Орхон, Амур, Ангара, Русия, Тува, Хангай, Хилок, Чикой, Монголия, Байкал, Гоби, Джида (река), Енисей, Лена.
Карско море
Катер на въздушна възглавница Хивус-10 на брега на Карско море Ка̀рско море (Карское море) е периферно море на Северения ледовит океан.
Карско море и Селенга · Карско море и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Орхон
Карта на водосборния басейн на река Селенга Долината на Орхон Орхон (Орхон гол) (Орхон гол) е най-дългата изцяло протичаща на територията на Монголия река, десен приток на Селенга, вливаща се в езерото Байкал.
Орхон и Селенга · Орхон и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амур и Селенга · Амур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Ангара
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей.
Ангара и Селенга · Ангара и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Русия и Селенга · Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Тува
Република Тува́ (равносилно в оригинал Тыва́ Республика); Республика Тува́: „Статья 1.
Селенга и Тува · Тува и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Хангай
ВръхОтгон Тенгер Уул (4032 метра) Хангай (монголски: Хангайн нуруу) е обширна планинска земя в централната част на Монголия, явяваща се част от основния вододел между реките течащи на север към Северния Ледовит океан и реките течащи на запад и юг към безотточните области на Централна Азия.
Селенга и Хангай · Хангай и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Селенга и Хилок · Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Селенга и Чикой · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Чикой ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Монголия и Селенга · Монголия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Селенга · Байкал и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Гоби
Китайската народна република. Разположението на пустинята Гоби (оцветена в жълто) на картата на Централна Азия Гоби (Говь, безводно място; 戈壁; Gēbì) е общо название на пустинни и полупустинни райони в северната и североизточната част на Централна Азия.
Гоби и Селенга · Гоби и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Джида (река)
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Джида̀ (на бурятски: Зэдэ) е река в Азиатската част на Русия, Република Бурятия ляв приток на Селенга.
Джида (река) и Селенга · Джида (река) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
Енисей и Селенга · Енисей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Лена
Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.
Лена и Селенга · Лена и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) са по-чести
- Какви са приликите между Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
Сравнение между Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)
Селенга има 36 връзки, докато Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) има 277. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 4.79% = 15 / (36 + 277).
Препратки
Тази статия показва връзката между Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
