Прилики между Самуил и Сръбски владетели
Самуил и Сръбски владетели има 9 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Петър I (България), Стара Рашка, Стефан Душан, Тесалия, Зета (държава), Византия, Дуклянска летопис, Епир.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Самуил · Първа българска държава и Сръбски владетели ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Петър I (България) и Самуил · Петър I (България) и Сръбски владетели ·
Стара Рашка
Областта '''Стара Рашка''' на картата на Сърбия Стара Рашка в днешно време е по-известна като Ужички край или регион.
Самуил и Стара Рашка · Сръбски владетели и Стара Рашка ·
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Самуил и Стефан Душан · Сръбски владетели и Стефан Душан ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Самуил и Тесалия · Сръбски владетели и Тесалия ·
Зета (държава)
#пренасочване Зета (княжество).
Зета (държава) и Самуил · Зета (държава) и Сръбски владетели ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Самуил · Византия и Сръбски владетели ·
Дуклянска летопис
Дуклянската летопис (Барски родослов, Летопис на Дуклянския поп, Летопис на Дуклянския презвитер) е средновековна хроника, историографски и литературен паметник, създаден в град Бар през първата половина на 12 век, чийто автор е анонимен свещеник от Барската архиепархия, известен и като Дуклянски презвитер.
Дуклянска летопис и Самуил · Дуклянска летопис и Сръбски владетели ·
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Самуил и Сръбски владетели са по-чести
- Какви са приликите между Самуил и Сръбски владетели
Сравнение между Самуил и Сръбски владетели
Самуил има 185 връзки, докато Сръбски владетели има 150. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 2.69% = 9 / (185 + 150).
Препратки
Тази статия показва връзката между Самуил и Сръбски владетели. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: