Прилики между Самуил и Средновековна българска армия
Самуил и Средновековна българска армия има 18 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Калоян, Първа българска държава, Плиска, Петър I (България), Пелопонес, Асеневци, Адрианопол, Симеон Велики, София, Тракия, Тесалия, Македония (област), Иван Асен I, Босна (област), Видин, Византия, Далмация.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Самуил · Крум и Средновековна българска армия ·
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Калоян и Самуил · Калоян и Средновековна българска армия ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Самуил · Първа българска държава и Средновековна българска армия ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Плиска и Самуил · Плиска и Средновековна българска армия ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Петър I (България) и Самуил · Петър I (България) и Средновековна българска армия ·
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Пелопонес и Самуил · Пелопонес и Средновековна българска армия ·
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Асеневци и Самуил · Асеневци и Средновековна българска армия ·
Адрианопол
#виж Одрин.
Адрианопол и Самуил · Адрианопол и Средновековна българска армия ·
Симеон Велики
#виж Симеон I.
Самуил и Симеон Велики · Симеон Велики и Средновековна българска армия ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Самуил и София · София и Средновековна българска армия ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Самуил и Тракия · Средновековна българска армия и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Самуил и Тесалия · Средновековна българска армия и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Самуил · Македония (област) и Средновековна българска армия ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Иван Асен I и Самуил · Иван Асен I и Средновековна българска армия ·
Босна (област)
#пренасочване Босна.
Босна (област) и Самуил · Босна (област) и Средновековна българска армия ·
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Видин и Самуил · Видин и Средновековна българска армия ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Самуил · Византия и Средновековна българска армия ·
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Далмация и Самуил · Далмация и Средновековна българска армия ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Самуил и Средновековна българска армия са по-чести
- Какви са приликите между Самуил и Средновековна българска армия
Сравнение между Самуил и Средновековна българска армия
Самуил има 185 връзки, докато Средновековна българска армия има 145. Тъй като те са по-чести 18, индекса Jaccard е 5.45% = 18 / (185 + 145).
Препратки
Тази статия показва връзката между Самуил и Средновековна българска армия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: