Прилики между Самуил и Списък на българо-византийските битки
Самуил и Списък на българо-византийските битки има 10 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Първа българска държава, Асеневци, Никифор Уран, Теофилакт Вотаниат, Иван Асен I, Иван Владислав, Варда Склир, Гавраил Радомир, Гаврил Радомир.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Самуил · Крум и Списък на българо-византийските битки ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Самуил · Първа българска държава и Списък на българо-византийските битки ·
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Асеневци и Самуил · Асеневци и Списък на българо-византийските битки ·
Никифор Уран
Никифор Уран, известен още като Никифор Веста (Νικηφόρος Οὐρανός), е византийски пълководец, държавник и писател от последната четвърт на X и първите години на XI век, приближен на император Василий II.
Никифор Уран и Самуил · Никифор Уран и Списък на българо-византийските битки ·
Теофилакт Вотаниат
Теофилакт Вотаниат (Θεοφύλακτος Βοτανειάτης) е византийски военачалник от началото на XI век, известен с участието си във войните на Василий II за покоряване на България.
Самуил и Теофилакт Вотаниат · Списък на българо-византийските битки и Теофилакт Вотаниат ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Иван Асен I и Самуил · Иван Асен I и Списък на българо-византийските битки ·
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
Иван Владислав и Самуил · Иван Владислав и Списък на българо-византийските битки ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Варда Склир и Самуил · Варда Склир и Списък на българо-византийските битки ·
Гавраил Радомир
#виж Гаврил Радомир.
Гавраил Радомир и Самуил · Гавраил Радомир и Списък на българо-византийските битки ·
Гаврил Радомир
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.
Гаврил Радомир и Самуил · Гаврил Радомир и Списък на българо-византийските битки ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Самуил и Списък на българо-византийските битки са по-чести
- Какви са приликите между Самуил и Списък на българо-византийските битки
Сравнение между Самуил и Списък на българо-византийските битки
Самуил има 185 връзки, докато Списък на българо-византийските битки има 92. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 3.61% = 10 / (185 + 92).
Препратки
Тази статия показва връзката между Самуил и Списък на българо-византийските битки. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: