По-бързо от браузъра!Прилики между Самуил и Симеон I
Самуил и Симеон I има 19 общи неща (в Юнионпедия): Lexikon des Mittelalters, Крумова династия, Константин Иречек, Първа българска държава, Плиска, Петър I (България), Солун, Тракия, Тесалия, Фатимиди, Македония (област), Иван Снегаров, Иван Вазов, Български владетели, Васил Златарски, Византия, Велики Преслав, Дунав, Йоан Скилица.
Lexikon des Mittelalters
Lexikon des Mittelalters (Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското Средновековие и свързани с него теми.
Lexikon des Mittelalters и Самуил · Lexikon des Mittelalters и Симеон I ·
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
Крумова династия и Самуил · Крумова династия и Симеон I ·
Константин Иречек
Константин Йозеф Иречек (Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.
Константин Иречек и Самуил · Константин Иречек и Симеон I ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Самуил · Първа българска държава и Симеон I ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Плиска и Самуил · Плиска и Симеон I ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Петър I (България) и Самуил · Петър I (България) и Симеон I ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Самуил и Солун · Симеон I и Солун ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Самуил и Тракия · Симеон I и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Самуил и Тесалия · Симеон I и Тесалия ·
Фатимиди
Фатимидите са арабска шиитска династия, основала Фатимидския халифат, съществувал от началото на X до края на XII век.
Самуил и Фатимиди · Симеон I и Фатимиди ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Самуил · Македония (област) и Симеон I ·
Иван Снегаров
Иван (Януш) Йончев Снегаров е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.
Иван Снегаров и Самуил · Иван Снегаров и Симеон I ·
Иван Вазов
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.
Иван Вазов и Самуил · Иван Вазов и Симеон I ·
Български владетели
Няма описание.
Български владетели и Самуил · Български владетели и Симеон I ·
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Васил Златарски и Самуил · Васил Златарски и Симеон I ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Самуил · Византия и Симеон I ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Велики Преслав и Самуил · Велики Преслав и Симеон I ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дунав и Самуил · Дунав и Симеон I ·
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Самуил и Симеон I са по-чести
- Какви са приликите между Самуил и Симеон I
Сравнение между Самуил и Симеон I
Самуил има 185 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 19, индекса Jaccard е 5.46% = 19 / (185 + 163).
Препратки
Тази статия показва връзката между Самуил и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
