По-бързо от браузъра!Прилики между Савин и Умор
Савин и Умор има 5 общи неща (в Юнионпедия): Кормисош, Константин V, Първа българска държава, Именник на българските ханове, Български владетели.
Кормисош
Кормисо̀ш от рода Вокил е хан, управлявал България в периода 753 – 756 г.
Кормисош и Савин · Кормисош и Умор ·
Константин V
#виж Константин V Копроним.
Константин V и Савин · Константин V и Умор ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Савин · Първа българска държава и Умор ·
Именник на българските ханове
Московски (синодален) препис на именника Именникът на българските ханове е кратък средновековен летопис, запазен в късни преводи от XV-XVI век на руската редакция на старобългарския език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели.
Именник на българските ханове и Савин · Именник на българските ханове и Умор ·
Български владетели
Няма описание.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Савин и Умор са по-чести
- Какви са приликите между Савин и Умор
Сравнение между Савин и Умор
Савин има 20 връзки, докато Умор има 13. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 15.15% = 5 / (20 + 13).
Препратки
Тази статия показва връзката между Савин и Умор. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
