Прилики между Ренесанс и Флорентински ренесанс
Ренесанс и Флорентински ренесанс има 40 общи неща (в Юнионпедия): Папска държава, Пиластър, Олигархия, Албрехт Дюрер, Александър VI, Неоплатонизъм, Рафаело Санцио, Разграбване на Рим (1527), Ренесансов хуманизъм, Санта Мария дел Фиоре (Флоренция), Сандро Ботичели, Франческо Петрарка, Филипино Липи, Филипо Брунелески, Флорентинска република, Флорентински баптистерий, Флоренция, Цицерон, Черната смърт, Мазачо, Маниеризъм, Микеланджело Буонароти, Миланско херцогство, Медичи, Зрял ренесанс, Библиотека Лауренциана, Борджия, Венеция, Готическа архитектура, Джото, ..., Джорджо Вазари, Джовани Пико дела Мирандола, Донатело, Естетика, Етика, Лука Синьорели, Лоренцо де Медичи (Великолепни), Лоренцо Гиберти, Леон Батиста Алберти, Леонардо да Винчи. Разширете индекс (10 Повече ▼) »
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Папска държава и Ренесанс · Папска държава и Флорентински ренесанс ·
Пиластър
Пиластърът (pilastro; pila – колона, стълб) е плосък, тесен, четириъгълен, слабо изпъкнал, вертикален отстъп от стена, обработен във вид на полуколона, обикновено с правоъгълно сечение.
Пиластър и Ренесанс · Пиластър и Флорентински ренесанс ·
Олигархия
Олигархията (от гръцкото ὀλιγαρχία; ὀλίγος – „малко“, и ἄρχω – „управление“) е форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото.
Олигархия и Ренесанс · Олигархия и Флорентински ренесанс ·
Албрехт Дюрер
Албрехт Дюрер (Albrecht Dürer) е немски художник, математик и изкуствовед.
Албрехт Дюрер и Ренесанс · Албрехт Дюрер и Флорентински ренесанс ·
Александър VI
Александър VI (Alexander PP.; до интронизацията – Родриго Борджия (Rodrigo Borgia) или „де Борха“ – от Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години – от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.
Александър VI и Ренесанс · Александър VI и Флорентински ренесанс ·
Неоплатонизъм
Неоплатонизмът е философско течение, възникнало през III век сл.
Неоплатонизъм и Ренесанс · Неоплатонизъм и Флорентински ренесанс ·
Рафаело Санцио
Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.
Рафаело Санцио и Ренесанс · Рафаело Санцио и Флорентински ренесанс ·
Разграбване на Рим (1527)
Разграбването на Рим е инцидент от 6 май 1527 г., по време на Войната на Лигата от Коняк, при който испански, немски и италиански военни части на император Карл V, под командването на конетабъла Шарл дьо Бурбон, разграбват столицата на Папската държава Рим.
Разграбване на Рим (1527) и Ренесанс · Разграбване на Рим (1527) и Флорентински ренесанс ·
Ренесансов хуманизъм
заглавие.
Ренесанс и Ренесансов хуманизъм · Ренесансов хуманизъм и Флорентински ренесанс ·
Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)
Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е катедралата и най-голямата църква на Флоренция, Италия.
Ренесанс и Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) · Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Флорентински ренесанс ·
Сандро Ботичели
Алесандро ди Мариано ди Вани Филипепи (1445 – 1510), по-известен като Сандро Ботичели (Sandro Botticelli), е италиански художник.
Ренесанс и Сандро Ботичели · Сандро Ботичели и Флорентински ренесанс ·
Франческо Петрарка
Франческо Петрарка (Francesco Petrarca) е италиански учен, дипломат, поет и ранен хуманист.
Ренесанс и Франческо Петрарка · Флорентински ренесанс и Франческо Петрарка ·
Филипино Липи
Филипино Липи е италиански художник от Флорентинската школа на късното куатроченто, син на художника Фра Филипо Липи.
Ренесанс и Филипино Липи · Филипино Липи и Флорентински ренесанс ·
Филипо Брунелески
Филипо Брунелески (Brunelleschi, (Brunellesco), Filippo) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса.
Ренесанс и Филипо Брунелески · Филипо Брунелески и Флорентински ренесанс ·
Флорентинска република
Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.
Ренесанс и Флорентинска република · Флорентинска република и Флорентински ренесанс ·
Флорентински баптистерий
Баптистерий ''„Сан Джовани Батиста“'' Баптистерият „Сан Джовани Батиста“ (Battistero di San Giovanni Battista) е християнска постройка, служила в епохата на Средновековието за кръщаване на гражданите на Флоренция.
Ренесанс и Флорентински баптистерий · Флорентински баптистерий и Флорентински ренесанс ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Ренесанс и Флоренция · Флорентински ренесанс и Флоренция ·
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.
Ренесанс и Цицерон · Флорентински ренесанс и Цицерон ·
Черната смърт
Разпространяване на Черната смърт в Европа (1346 – 53) Черната смърт е опустошителна епидемия, преминала през по-голямата част от Европа между 1346 и 1353 г.
Ренесанс и Черната смърт · Флорентински ренесанс и Черната смърт ·
Мазачо
''Светата Троица'' (1428) – фреска, Санта Мария Новела, Флоренция Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) Tommaso di Ser Giovanni di Mòne di Andreuccio Cassài е италиански художник от Ранния ренесанс.
Мазачо и Ренесанс · Мазачо и Флорентински ренесанс ·
Маниеризъм
В картината на Пармиджанино „Мадона с дългия врат“ (1534 – 40), Маниеризмът я представя с издължени пропорции, стилизирани пози и неопределена перспектива Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство.
Маниеризъм и Ренесанс · Маниеризъм и Флорентински ренесанс ·
Микеланджело Буонароти
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.
Микеланджело Буонароти и Ренесанс · Микеланджело Буонароти и Флорентински ренесанс ·
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Миланско херцогство и Ренесанс · Миланско херцогство и Флорентински ренесанс ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Медичи и Ренесанс · Медичи и Флорентински ренесанс ·
Зрял ренесанс
Сикстинската капела, Ватикана В историята на изкуството под Зрял ренесанс (наричан още Висок ренесанс и Развит ренесанс) се разбира периодът на апогей на визуалните изкуства по времето на Италианския ренесанс.
Зрял ренесанс и Ренесанс · Зрял ренесанс и Флорентински ренесанс ·
Библиотека Лауренциана
Интериор на читалнята на Библиотека Лауренциана Библиотека на Медичите Лауренциана (накратко Лауренциана, Biblioteca Medicea Laurenziana) е знаменита със своите манускрипти държавна библиотека на Италия, намираща се във Флоренция.
Библиотека Лауренциана и Ренесанс · Библиотека Лауренциана и Флорентински ренесанс ·
Борджия
Борджия, по-правилно Борджа или Борха (Borgia; Borja), е испанско-италианска благородническа фамилия, която оставя дълготрайни следи в европейската история по времето на Ренесанса.
Борджия и Ренесанс · Борджия и Флорентински ренесанс ·
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Венеция и Ренесанс · Венеция и Флорентински ренесанс ·
Готическа архитектура
Реймската катедрала, Франция Реймската катедрала Готическата архитектура е архитектурен стил, който процъфтява през Късното средновековие.
Готическа архитектура и Ренесанс · Готическа архитектура и Флорентински ренесанс ·
Джото
Джото ди Бондоне (Giotto di Bondone), по-известен само като Джото, е италиански художник и архитект, работил в епохата преди Ренесанса.
Джото и Ренесанс · Джото и Флорентински ренесанс ·
Джорджо Вазари
Джорджо Вазари (Giorgio Vasari) е известен италиански биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма.
Джорджо Вазари и Ренесанс · Джорджо Вазари и Флорентински ренесанс ·
Джовани Пико дела Мирандола
Джовани Пико дела Мирандола (Giovanni Pico della Mirandola; Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.
Джовани Пико дела Мирандола и Ренесанс · Джовани Пико дела Мирандола и Флорентински ренесанс ·
Донатело
Донато ди Николо ди Бето Барди, (Donato di Niccolò di Betto Bardi), по-известен като Донатело, ок.
Донатело и Ренесанс · Донатело и Флорентински ренесанс ·
Естетика
Естетиката изучава начина, по който художниците си представят, създават и изпълняват произведения на изкуството; как хората използват, наслаждават се и критикуват изкуството и какво се случва в ума им, когато гледат картини, слушат музика или четат поезия и разбират какво виждат и слушат.
Естетика и Ренесанс · Естетика и Флорентински ренесанс ·
Етика
мини Етика, или в някои случаи философия на морала, е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нравствеността.
Етика и Ренесанс · Етика и Флорентински ренесанс ·
Лука Синьорели
Лука Синьорели (Luca Signorelli; * 1445, Кортона, † 16 октомври 1523, пак там), псевдоним на Лука д'Еджидио ди Вентура (Luca d'Egidio di Ventura), е италиански живописец от епохата на Ранния ренесанс, считан за един от най-големите ренесансови художници.
Лука Синьорели и Ренесанс · Лука Синьорели и Флорентински ренесанс ·
Лоренцо де Медичи (Великолепни)
Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.
Лоренцо де Медичи (Великолепни) и Ренесанс · Лоренцо де Медичи (Великолепни) и Флорентински ренесанс ·
Лоренцо Гиберти
Лоренцо Гиберти (Lorenzo Ghiberti) е италиански скулптор и ювелир от епохата на Ранния ренесанс.
Лоренцо Гиберти и Ренесанс · Лоренцо Гиберти и Флорентински ренесанс ·
Леон Батиста Алберти
Леон Батиста Алберти (Leon Battista Alberti) е италиански архитект, художник, поет, лингвист, криптограф, философ и музикант от епохата на Ренесанса, енциклопедист.
Леон Батиста Алберти и Ренесанс · Леон Батиста Алберти и Флорентински ренесанс ·
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.
Леонардо да Винчи и Ренесанс · Леонардо да Винчи и Флорентински ренесанс ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Ренесанс и Флорентински ренесанс са по-чести
- Какви са приликите между Ренесанс и Флорентински ренесанс
Сравнение между Ренесанс и Флорентински ренесанс
Ренесанс има 218 връзки, докато Флорентински ренесанс има 306. Тъй като те са по-чести 40, индекса Jaccard е 7.63% = 40 / (218 + 306).
Препратки
Тази статия показва връзката между Ренесанс и Флорентински ренесанс. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: