Прилики между Ранно средновековие и Самуил
Ранно средновековие и Самуил има 11 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Комитопули, Първа българска държава, Петър I (България), Армения, Стара планина, Фатимиди, Месопотамия, Византия, Дунав, Йоан I Цимиски.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Ранно средновековие · Крум и Самуил ·
Комитопули
Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.) Самуил Комитопул (упр. 997 – 1014) тема''. Битолският надпис на Иван Владислав Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος – син на комит) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола.
Комитопули и Ранно средновековие · Комитопули и Самуил ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Първа българска държава и Ранно средновековие · Първа българска държава и Самуил ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Петър I (България) и Ранно средновековие · Петър I (България) и Самуил ·
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Армения и Ранно средновековие · Армения и Самуил ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Ранно средновековие и Стара планина · Самуил и Стара планина ·
Фатимиди
Фатимидите са арабска шиитска династия, основала Фатимидския халифат, съществувал от началото на X до края на XII век.
Ранно средновековие и Фатимиди · Самуил и Фатимиди ·
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Месопотамия и Ранно средновековие · Месопотамия и Самуил ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Ранно средновековие · Византия и Самуил ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дунав и Ранно средновековие · Дунав и Самуил ·
Йоан I Цимиски
Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.
Йоан I Цимиски и Ранно средновековие · Йоан I Цимиски и Самуил ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Ранно средновековие и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Ранно средновековие и Самуил
Сравнение между Ранно средновековие и Самуил
Ранно средновековие има 112 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 3.70% = 11 / (112 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Ранно средновековие и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: