Прилики между Разграбване на Рим (1527) и Флорентински ренесанс
Разграбване на Рим (1527) и Флорентински ренесанс има 16 общи неща (в Юнионпедия): Климент VII, Папска държава, Пиза, Рафаело Санцио, Рим, Ренесанс, Сикстинска капела, Северна Италия, Урбино, Урбино (херцогство), Франсоа I, Флоренция, Микеланджело Буонароти, Миланско херцогство, Милано, Медичи.
Климент VII
Климент VII (Clemens PP.), роден като Джулио Дзанòби ди Джулиàно де Мèдичи (* 26 май 1478, Флоренция, Флорентинска република; † 25 септември 1534, Рим, Папска държава), член на влиятелното флорентинско семейство Медичи, е кардинал от 1513 до 1523 г.
Климент VII и Разграбване на Рим (1527) · Климент VII и Флорентински ренесанс ·
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Папска държава и Разграбване на Рим (1527) · Папска държава и Флорентински ренесанс ·
Пиза
Пиза (Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана.
Пиза и Разграбване на Рим (1527) · Пиза и Флорентински ренесанс ·
Рафаело Санцио
Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.
Разграбване на Рим (1527) и Рафаело Санцио · Рафаело Санцио и Флорентински ренесанс ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Разграбване на Рим (1527) и Рим · Рим и Флорентински ренесанс ·
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Разграбване на Рим (1527) и Ренесанс · Ренесанс и Флорентински ренесанс ·
Сикстинска капела
Сикстинската капела (Sacellum Sixtinum; Cappella Sistina) е музей и бивш параклис в Апостолическия дворец – официалната резиденция на римокатолическия папа във Ватикана.
Разграбване на Рим (1527) и Сикстинска капела · Сикстинска капела и Флорентински ренесанс ·
Северна Италия
Северна Италия Северна Италия (Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на Материкова Италия.
Разграбване на Рим (1527) и Северна Италия · Северна Италия и Флорентински ренесанс ·
Урбино
Урбино (Urbino) е град в Италия.
Разграбване на Рим (1527) и Урбино · Урбино и Флорентински ренесанс ·
Урбино (херцогство)
Херцогството Урбино (Ducato (Contea) di Urbino) е херцогство на Свещената Римска империя в Марке в централна Италия от 1213 до 1625 г.
Разграбване на Рим (1527) и Урбино (херцогство) · Урбино (херцогство) и Флорентински ренесанс ·
Франсоа I
Франсоа I (François Ier) е първи от Ангулемския клон на династията Валоа, който става крал на Франция (1515 – 1547).
Разграбване на Рим (1527) и Франсоа I · Флорентински ренесанс и Франсоа I ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Разграбване на Рим (1527) и Флоренция · Флорентински ренесанс и Флоренция ·
Микеланджело Буонароти
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.
Микеланджело Буонароти и Разграбване на Рим (1527) · Микеланджело Буонароти и Флорентински ренесанс ·
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Миланско херцогство и Разграбване на Рим (1527) · Миланско херцогство и Флорентински ренесанс ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Милано и Разграбване на Рим (1527) · Милано и Флорентински ренесанс ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Медичи и Разграбване на Рим (1527) · Медичи и Флорентински ренесанс ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Разграбване на Рим (1527) и Флорентински ренесанс са по-чести
- Какви са приликите между Разграбване на Рим (1527) и Флорентински ренесанс
Сравнение между Разграбване на Рим (1527) и Флорентински ренесанс
Разграбване на Рим (1527) има 120 връзки, докато Флорентински ренесанс има 306. Тъй като те са по-чести 16, индекса Jaccard е 3.76% = 16 / (120 + 306).
Препратки
Тази статия показва връзката между Разграбване на Рим (1527) и Флорентински ренесанс. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: