Първа българска държава и Черноризец Храбър
Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.
Разлика между Първа българска държава и Черноризец Храбър
Първа българска държава vs. Черноризец Храбър
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г. Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.
Прилики между Първа българска държава и Черноризец Храбър
Първа българска държава и Черноризец Храбър има 7 общи неща (в Юнионпедия): Преслав, Плиска, Средновековие, Симеон I, София, Борис I, Велики Преслав.
#пренасочване Велики Преслав.
Преслав и Първа българска държава · Преслав и Черноризец Храбър · Виж повече »
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Плиска и Първа българска държава · Плиска и Черноризец Храбър · Виж повече »
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Първа българска държава и Средновековие · Средновековие и Черноризец Храбър · Виж повече »
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Първа българска държава и Симеон I · Симеон I и Черноризец Храбър · Виж повече »
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Първа българска държава и София · София и Черноризец Храбър · Виж повече »
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Първа българска държава · Борис I и Черноризец Храбър · Виж повече »
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Велики Преслав и Първа българска държава · Велики Преслав и Черноризец Храбър · Виж повече »
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Първа българска държава и Черноризец Храбър са по-чести
- Какви са приликите между Първа българска държава и Черноризец Храбър
Сравнение между Първа българска държава и Черноризец Храбър
Първа българска държава има 154 връзки, докато Черноризец Храбър има 31. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 3.78% = 7 / (154 + 31).
Препратки
Тази статия показва връзката между Първа българска държава и Черноризец Храбър. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
