Първа българска държава и Туховища

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Първа българска държава и Туховища

Първа българска държава vs. Туховища

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г. Ту̀ховища (варианти на името Тувѝща или Ду̀ховища) е село в Югозападна България, част от община Сатовча, област Благоевград.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Константинопол и Първа българска държава · Константинопол и Туховища · Виж повече »

Струма

Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.

Първа българска държава и Струма · Струма и Туховища · Виж повече »

Старобългарски език

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

Първа българска държава и Старобългарски език · Старобългарски език и Туховища · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Първа българска държава и София · София и Туховища · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Първа българска държава и Солун · Солун и Туховища · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Първа българска държава и Тракия · Тракия и Туховища · Виж повече »

Юстиниан II

Юстиниан II (Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685 – 695 г.

Първа българска държава и Юстиниан II · Туховища и Юстиниан II · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Македония (област) и Първа българска държава · Македония (област) и Туховища · Виж повече »

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.

Битоля и Първа българска държава · Битоля и Туховища · Виж повече »

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Византийска империя и Първа българска държава · Византийска империя и Туховища · Виж повече »