Първа българска държава и Старобългарско укрепено селище при Балчик

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Първа българска държава и Старобългарско укрепено селище при Балчик

Първа българска държава vs. Старобългарско укрепено селище при Балчик

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г. Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик е основано през VІІ в.

Преслав

#пренасочване Велики Преслав.

Преслав и Първа българска държава · Преслав и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Плиска

Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.

Плиска и Първа българска държава · Плиска и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Покръстване на България

Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.

Покръстване на България и Първа българска държава · Покръстване на България и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Арабски халифат

Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.

Арабски халифат и Първа българска държава · Арабски халифат и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Албания

Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.

Албания и Първа българска държава · Албания и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Тервел

Тѐрвел e вторият владетел на България.

Първа българска държава и Тервел · Старобългарско укрепено селище при Балчик и Тервел · Виж повече »

Юстиниан II

Юстиниан II (Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685 – 695 г.

Първа българска държава и Юстиниан II · Старобългарско укрепено селище при Балчик и Юстиниан II · Виж повече »

Византийско владичество над българските земи

Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11. карта 11) Византийско владичество е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи.

Византийско владичество над българските земи и Първа българска държава · Византийско владичество над българските земи и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Добруджа и Първа българска държава · Добруджа и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Европа и Първа българска държава · Европа и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »