Причинност и Самкхя

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Причинност и Самкхя

Причинност vs. Самкхя

''Илюстрираната Сутра на причините и следствията'', 8 век, Япония Причинност или причинно-следствена връзка (още – каузалитет, каузалност, обусловеност) се нарича връзката между едно събитие (причина) и друго събитие, наричано резултат или ефект, където второто събитие е разбирано като следствие на първото. Самкхя или Санкя (/ˈ s ɑː ŋ k j ə /; санскрит सांख्य), IAST) е дуалистична школа в индийската философия. Тя разглежда реалността и човешкия опит като съставени от два независими принципа, пуруша („ съзнание “ или дух); и пракрити (природата, включително човешкия ум и емоции). Пуруша е съзнанието-свидетел. То е абсолютно, независимо, свободно, отвъд възприятията, отвъд всяко преживяване чрез ума или сетивата и не може да се опише с думи. Непроявената пракрити е материята или природата. Тя е неактивна, несъзнателна и е съотношението на трите гуни (качества или вродени наклонности), а именно сатва, раджас и тамас. Когато пракрити влезе в контакт с Пуруша, този баланс се нарушава и Пракрити се проявява, развивайки двадесет и три татви, а именно интелект (буддхи, махат), его (ахамкара), ум (манас); петте сетивни способности; петте способности за действие; и петте „фини елемента“ или „модули на сетивно съдържание“ (танматри), от които се появяват петте „видими елемента“ или „форми на обекти на възприемане“ (земя, вода, огън, въздухи пространство), от своя страна пораждайки проявата на сетивните възприятия и познавателната способност. Джива („живо същество“) е състоянието, в което пуруша е обвързано с пракрити. Човешкото преживяване е взаимодействие на двете, като Пуруша осъзнава разнообразните комбинации от познавателни дейности. Encyclopædia Britannica (2014) Краят на свързаността на пуруша с пракрити се нарича освобождение или кайваля (изолация). Епистемологията на Самкхя приема три от шест прамани („доказателства“) като единствените надеждни средства за придобиване на знания, както и йога. Това са пратякша („ възприятие “), анумана („ подразбиране “) и сабда (аптавакана, което означава „слово/свидетелство от надеждни източници“). Eliott Deutsche (2000), in Philosophy of Religion: Indian Philosophy Vol 4 (Editor: Roy Perrett), Routledge,, pages 245 – 248; John A. Grimes, A Concise Dictionary of Indian Philosophy: Sanskrit Terms Defined in English, State University of New York Press,, page 238 Понякога описвана като една от рационалистичните школи на индийската философия, тя разчита изключително на логика. Докато спекулации, подобни на самкхя, могат да бъдат намерени в Риг Веда и някои от по-старите Упанишади, някои западни учени предполагат, че Самкхя може да има неведически произход и да се е развила в аскетични среди. Идеите определяни като протосамкхя се развиват от 8-ми/7-ми век. пр. н. е. нататък, както е видно в средните Упанишади, Будачарита, Бхагавад Гита и Мокшадхарма – раздел на Махабхарата. Свързана е с ранните аскетични традиции и медитация, духовни практики и религиозна космология и методи на разсъждение, които водят до освобождаващо знание (видя, гнана, вивека), което завършва цикъла на дуккха (страдание) и прераждане. позволявайки „голямо разнообразие от философски формулировки“. Пред- карика систематична Самкхя е съществувала около началото на първото хилядолетие от н.е. Определящият метод на Samkhya е установен със Samkhyakarika (4-ти в.