Прилики между Прабългарски родове и Умор
Прабългарски родове и Умор има 6 общи неща (в Юнионпедия): Кормисош, Първа българска държава, Савин, Токту, Угаин, Именник на българските ханове.
Кормисош
Кормисо̀ш от рода Вокил е хан, управлявал България в периода 753 – 756 г.
Кормисош и Прабългарски родове · Кормисош и Умор ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Прабългарски родове и Първа българска държава · Първа българска държава и Умор ·
Савин
Савѝн или Сабѝн е монарх, управлявал България от 764 до 766 г.
Прабългарски родове и Савин · Савин и Умор ·
Токту
Токту̀ е монарх, управлявал България от 766 до 767 г.
Прабългарски родове и Токту · Токту и Умор ·
Угаин
#виж Прабългарски родове.
Прабългарски родове и Угаин · Угаин и Умор ·
Именник на българските ханове
Московски (синодален) препис на именника Именникът на българските ханове е кратък средновековен летопис, запазен в късни преводи от XV-XVI век на руската редакция на старобългарския език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели.
Именник на българските ханове и Прабългарски родове · Именник на българските ханове и Умор ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Прабългарски родове и Умор са по-чести
- Какви са приликите между Прабългарски родове и Умор
Сравнение между Прабългарски родове и Умор
Прабългарски родове има 36 връзки, докато Умор има 13. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 12.24% = 6 / (36 + 13).
Препратки
Тази статия показва връзката между Прабългарски родове и Умор. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: