Прилики между Прабългари и Средновековна българска армия
Прабългари и Средновековна българска армия има 23 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Константин IV, Константинопол, Първа българска държава, Плиска, Петър I (България), Аспарух, Аварски хаганат, Никифор I, Симеон I, Славяни, София, Тракия, Тесалия, Македония (област), Златна орда, България, Византия, Византийска империя, Днепър, Европа, 10 век, 13 век.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Крум и Прабългари · Крум и Средновековна българска армия ·
Константин IV
#виж Константин IV Погонат.
Константин IV и Прабългари · Константин IV и Средновековна българска армия ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константинопол и Прабългари · Константинопол и Средновековна българска армия ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Прабългари и Първа българска държава · Първа българска държава и Средновековна българска армия ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Плиска и Прабългари · Плиска и Средновековна българска армия ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Петър I (България) и Прабългари · Петър I (България) и Средновековна българска армия ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Прабългари · Аспарух и Средновековна българска армия ·
Аварски хаганат
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.
Аварски хаганат и Прабългари · Аварски хаганат и Средновековна българска армия ·
Никифор I
#пренасочване Никифор I Геник.
Никифор I и Прабългари · Никифор I и Средновековна българска армия ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Прабългари и Симеон I · Симеон I и Средновековна българска армия ·
Славяни
Славянските поселения към 300 г. пр.н.е. (в синьо) и прародината им (в тъмносиньо) Славяните представляват етнолингвистична група, обитавала Централна и Източна Европа от средата или края на бронзовата епоха (ок. 2000 – 1000 г. пр.н.е.) до края на ранното средновековие (VII–X век) и говорела общ праславянски език.
Прабългари и Славяни · Славяни и Средновековна българска армия ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Прабългари и София · София и Средновековна българска армия ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Прабългари и Тракия · Средновековна българска армия и Тракия ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Прабългари и Тесалия · Средновековна българска армия и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Прабългари · Македония (област) и Средновековна българска армия ·
Златна орда
Златната орда (на тюркски: Алтын Орда, Улус Джучи; на монголски: Зүчийн улс) е държава с център в Долното Поволжие.
Златна орда и Прабългари · Златна орда и Средновековна българска армия ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Прабългари · България и Средновековна българска армия ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Прабългари · Византия и Средновековна българска армия ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Византийска империя и Прабългари · Византийска империя и Средновековна българска армия ·
Днепър
Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.
Днепър и Прабългари · Днепър и Средновековна българска армия ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Европа и Прабългари · Европа и Средновековна българска армия ·
10 век
10 век започва на 1 януари 901 г.
10 век и Прабългари · 10 век и Средновековна българска армия ·
13 век
13 век започва на 1 януари 1201 г.
13 век и Прабългари · 13 век и Средновековна българска армия ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Прабългари и Средновековна българска армия са по-чести
- Какви са приликите между Прабългари и Средновековна българска армия
Сравнение между Прабългари и Средновековна българска армия
Прабългари има 183 връзки, докато Средновековна българска армия има 145. Тъй като те са по-чести 23, индекса Jaccard е 7.01% = 23 / (183 + 145).
Препратки
Тази статия показва връзката между Прабългари и Средновековна българска армия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: