Прилики между Площад Синьория и Флорентински ренесанс
Площад Синьория и Флорентински ренесанс има 25 общи неща (в Юнионпедия): Клада на суетата, Палацо Векио, Арнолфо ди Камбио, Александър VI, Рафаело Санцио, Рим, Санта Кроче (Флоренция), Санта Мария дел Фиоре (Флоренция), Уфици, Флорентинска република, Флорентински баптистерий, Флоренция, Шарл VIII, Микеланджело Буонароти, Медичи, Заговор на Паци, Голиат, Гонфалониер на правосъдието, Давид (Микеланджело), Джироламо Савонарола, Доминикански орден, Донатело, Лъв X, Лоджия „Ланци“, Йонийски стил.
Клада на суетата
''Bernardino da Siena organizza un falò delle vanità'' (1457-1461) Кладата на суетата е публичното изгаряне на светски книги (на Декамерон, Овидий и т.н.), музикални инструменти, карти за игра и зарове, парфюмерия и козметични продукти, луксозни дрехи,огледала,картини...
Клада на суетата и Площад Синьория · Клада на суетата и Флорентински ренесанс ·
Палацо Векио
Палàцо Вèкио (Palazzo Vecchio, буквално Стар дворец), се намира на пл. „Синьория“ във Флоренция, Италия, и е седалище на Oбщината.
Палацо Векио и Площад Синьория · Палацо Векио и Флорентински ренесанс ·
Арнолфо ди Камбио
Арно́лфо ди Ка́мбио (Arnolfo di Cambio, ок.1240 – 1310, Флоренция) е италиански скулптор и архитект от втората половина на XIII век, чието творчество олицетворява прехода от готиката към Ранния ренесанс.
Арнолфо ди Камбио и Площад Синьория · Арнолфо ди Камбио и Флорентински ренесанс ·
Александър VI
Александър VI (Alexander PP.; до интронизацията – Родриго Борджия (Rodrigo Borgia) или „де Борха“ – от Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години – от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.
Александър VI и Площад Синьория · Александър VI и Флорентински ренесанс ·
Рафаело Санцио
Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.
Площад Синьория и Рафаело Санцио · Рафаело Санцио и Флорентински ренесанс ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Площад Синьория и Рим · Рим и Флорентински ренесанс ·
Санта Кроче (Флоренция)
Базилика „Санта Кроче“ (Santa Croce, Църква на Светия Кръст) е францисканска готическа църква във Флоренция, Италия, известна с фреските на Джото и гробница на много известни личности на Италия.
Площад Синьория и Санта Кроче (Флоренция) · Санта Кроче (Флоренция) и Флорентински ренесанс ·
Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)
Катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е катедралата и най-голямата църква на Флоренция, Италия.
Площад Синьория и Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) · Санта Мария дел Фиоре (Флоренция) и Флорентински ренесанс ·
Уфици
Галерия Уфици (Galleria degli Uffizi – букв. галерия от офиси) е световноизвестна галерия, която се намира във Флоренция, Италия.
Площад Синьория и Уфици · Уфици и Флорентински ренесанс ·
Флорентинска република
Флорентинската република (Respublica Florentina; Repubblica fiorentina) е независима република в Средновековна Италия, съществувала в периода 1115 – 1185 и 1197 – 1532 г.
Площад Синьория и Флорентинска република · Флорентинска република и Флорентински ренесанс ·
Флорентински баптистерий
Баптистерий ''„Сан Джовани Батиста“'' Баптистерият „Сан Джовани Батиста“ (Battistero di San Giovanni Battista) е християнска постройка, служила в епохата на Средновековието за кръщаване на гражданите на Флоренция.
Площад Синьория и Флорентински баптистерий · Флорентински баптистерий и Флорентински ренесанс ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Площад Синьория и Флоренция · Флорентински ренесанс и Флоренция ·
Шарл VIII
Шарл VIII Любезния (Charles VIII, l’Affable; * 30 юни 1470; † 7 април 1498) е крал на Франция от 1483 до 1498 г.
Площад Синьория и Шарл VIII · Флорентински ренесанс и Шарл VIII ·
Микеланджело Буонароти
Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, е италиански ренесансов скулптор, художник, поет и архитект, представител на Флорентинската школа.
Микеланджело Буонароти и Площад Синьория · Микеланджело Буонароти и Флорентински ренесанс ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Медичи и Площад Синьория · Медичи и Флорентински ренесанс ·
Заговор на Паци
Заговорът на Паци, приключил на 26 април 1478 г., е заговор, замислен от флорентинското банкерско семейство де Паци с цел да смаже хегемонията на Медичите чрез подкрепата на папата и други външни субекти, включително Сиенската република, Кралство Неапол и Херцогство Урбино.
Заговор на Паци и Площад Синьория · Заговор на Паци и Флорентински ренесанс ·
Голиат
Давид против Голиат Караваджо, ''Давид и Голиат'' Голиат е огромен филистимлянски воин в Стария завет.
Голиат и Площад Синьория · Голиат и Флорентински ренесанс ·
Гонфалониер на правосъдието
Гонфалониерът на правосъдието е институционална фигура на флорентинското управление, въведена от 1293 г. с влизането в сила на Правосъдните разпоредби на Джано дела Бела.
Гонфалониер на правосъдието и Площад Синьория · Гонфалониер на правосъдието и Флорентински ренесанс ·
Давид (Микеланджело)
210px Давид е шедьовър на ренесансовата скулптура във Флоренция.
Давид (Микеланджело) и Площад Синьория · Давид (Микеланджело) и Флорентински ренесанс ·
Джироламо Савонарола
Джироламо Савонарола (Girolamo Maria Francesco Matteo Savonarola) е италиански свещеник от Ордена на доминиканците, който се установява във Флоренция в последните години на държавника Лоренцо де Медичи и играе разрушителна роля за града като център на ренесансовото изкуство.
Джироламо Савонарола и Площад Синьория · Джироламо Савонарола и Флорентински ренесанс ·
Доминикански орден
Св. Доминик Доминиканският орден (Ordo fratrum praedicatorum, OP) е католически монашески орден, съществуващ от XIII в.
Доминикански орден и Площад Синьория · Доминикански орден и Флорентински ренесанс ·
Донатело
Донато ди Николо ди Бето Барди, (Donato di Niccolò di Betto Bardi), по-известен като Донатело, ок.
Донатело и Площад Синьория · Донатело и Флорентински ренесанс ·
Лъв X
Лъв X (Leo PP.), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (Giovanni di Lorenzo de' Medici; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г.
Лъв X и Площад Синьория · Лъв X и Флорентински ренесанс ·
Лоджия „Ланци“
Лоджия „Ланци“ (Loggia dei Lanzi, Лоджа дей Ланци), наречена също Лоджия „Синьория“ (Лоджа дела Синьорѝя) е сграда и исторически паметник на ъгъла на Площад „Синьория“ в град Флоренция, Италия, граничеща с Галерия „Уфици“.
Лоджия „Ланци“ и Площад Синьория · Лоджия „Ланци“ и Флорентински ренесанс ·
Йонийски стил
Йонийският стил (наричан още Йонийски ордер) е един от трите класически стила в архитектурата.
Йонийски стил и Площад Синьория · Йонийски стил и Флорентински ренесанс ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Площад Синьория и Флорентински ренесанс са по-чести
- Какви са приликите между Площад Синьория и Флорентински ренесанс
Сравнение между Площад Синьория и Флорентински ренесанс
Площад Синьория има 108 връзки, докато Флорентински ренесанс има 306. Тъй като те са по-чести 25, индекса Jaccard е 6.04% = 25 / (108 + 306).
Препратки
Тази статия показва връзката между Площад Синьория и Флорентински ренесанс. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: