Прилики между Плиска и Плисковско-преславска култура
Плиска и Плисковско-преславска култура има 11 общи неща (в Юнионпедия): Кавказ, Първа българска държава, Преслав, Аспарух, Нови пазар, Савин, Симеон I, Маламир, Борис I, Варна, Голяма базилика в Плиска.
Кавказ
Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море и дала името си на историко-географската област Кавказ.
Кавказ и Плиска · Кавказ и Плисковско-преславска култура ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Плиска и Първа българска държава · Плисковско-преславска култура и Първа българска държава ·
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Плиска и Преслав · Плисковско-преславска култура и Преслав ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Плиска · Аспарух и Плисковско-преславска култура ·
Нови пазар
Нови пазар е град в област Шумен, Североизточна България.
Нови пазар и Плиска · Нови пазар и Плисковско-преславска култура ·
Савин
Савѝн или Сабѝн е монарх, управлявал България от 764 до 766 г.
Плиска и Савин · Плисковско-преславска култура и Савин ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Плиска и Симеон I · Плисковско-преславска култура и Симеон I ·
Маламир
Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.
Маламир и Плиска · Маламир и Плисковско-преславска култура ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Плиска · Борис I и Плисковско-преславска култура ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Варна и Плиска · Варна и Плисковско-преславска култура ·
Голяма базилика в Плиска
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Голяма базилика в Плиска и Плиска · Голяма базилика в Плиска и Плисковско-преславска култура ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Плиска и Плисковско-преславска култура са по-чести
- Какви са приликите между Плиска и Плисковско-преславска култура
Сравнение между Плиска и Плисковско-преславска култура
Плиска има 65 връзки, докато Плисковско-преславска култура има 73. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 7.97% = 11 / (65 + 73).
Препратки
Тази статия показва връзката между Плиска и Плисковско-преславска култура. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: