По-бързо от браузъра!Прилики между Петер Симон Палас и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
Петер Симон Палас и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) има 44 общи неща (в Юнионпедия): Кяхта, Курилски острови, Кузнецки Алатау, Красноярск, Каспийско море, Прикаспийска низина, Оренбург, Омск, Онон, Астрахан, Абакан, Азия, Алтай, Алей, Русия, Салаирско възвишение, Сибир, Селенга, Семипалатинск, Тура (река), Таймир, Тигирецки хребет, Тобол, Томск, Урал (река), Урал (планина), Цаган-Дабан, Чусовая, Чулим, Чита, ..., Чикой, Челябинск, Яблонов хребет, Минусинска котловина, Иртиш, Иркутск, Ингода, Задбайкалие, Барун-Торей, Барнаул, Байкал, Борзя, Екатеринбург, Енисей. Разширете индекс (14 Повече ▼) »
Кяхта
Кяхта (Кя́хта; Хяагта; Хиагт) е град в Бурятия, Русия.
Кяхта и Петер Симон Палас · Кяхта и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Курилски острови
Курилските острови (Курильские острова; 千島列島, Чишима рето), наричани накратко само Курили, са вулканични острови между полуостров Камчатка и остров Хокайдо, като отделят Охотско море от Тихия океан.
Курилски острови и Петер Симон Палас · Курилски острови и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Кузнецки Алатау
Кузнѐцки Алатау (Кузнецкий Алатау) е планина в Южен Сибир, разположена на територията на Кемеровска област и Хакасия в Русия.
Кузнецки Алатау и Петер Симон Палас · Кузнецки Алатау и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Красноярск
Красноя́рск е град в Сибир, Русия, административен център на Красноярски край, разположен на двата бряга на река Енисей.
Красноярск и Петер Симон Палас · Красноярск и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Каспийско море
Каспийско море (Каспи́йское мо́ре; Каспий теңізі;; دریای خزر – Daryâ-ye Xazar) е най-големият безотточен басейн на Земята.
Каспийско море и Петер Симон Палас · Каспийско море и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Прикаспийска низина
Прикаспийската низина (Прикаспийская низменность), позната и като Каспийска депресия, е обширна низина в югоизточната част на Източноевропейската равнина, простираща се на територията на Русия (Дагестан, Калмикия, Астраханска и Волгоградска област) и Казахстан (Атърауска, Мангистауска и Западноказахстанска област).
Петер Симон Палас и Прикаспийска низина · Прикаспийска низина и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Оренбург
Оренбург е град в Русия, административен център на Оренбургска област.
Оренбург и Петер Симон Палас · Оренбург и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Омск
Омск е град в Русия, административен център на Омска област.
Омск и Петер Симон Палас · Омск и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Онон
Водосборен басейн на река Шилка Оно̀н (на монголски Онон гол) е река в Монголия, провинции Хентий и Дорнод и Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, дясна съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Онон и Петер Симон Палас · Онон и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Астрахан
А́страхан е град в източния дял на европейската част на Русия.
Астрахан и Петер Симон Палас · Астрахан и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Абакан
Абака́н (Абакан; Ағбан) е столица на Република Хакасия в Русия, в Южен Сибир.
Абакан и Петер Симон Палас · Абакан и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Азия и Петер Симон Палас · Азия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Алтай
Алтай (Алтайские горы; Алтайн нуруу; Алтай туулар; Алтай таулары) е планинска система в Централна Азия, разположена на територията на Русия, Китай, Монголия и Казахстан.
Алтай и Петер Симон Палас · Алтай и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Алей
Алей (Ἀλεός, Aleos) в древногръцката митология, син на Афид, е цар на Аркадия.
Алей и Петер Симон Палас · Алей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Петер Симон Палас и Русия · Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Салаирско възвишение
Салаирското възвишение или Салаирски кряж (Салаирский кряж) е платообразно възвишение в Южен Сибир, разположено на територията на Кемеровска област, Новосибирска област и Алтайски край, в Русия.
Петер Симон Палас и Салаирско възвишение · Салаирско възвишение и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Петер Симон Палас и Сибир · Сибир и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Петер Симон Палас и Селенга · Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Семипалатинск
#виж Семей.
Петер Симон Палас и Семипалатинск · Семипалатинск и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Тура (река)
Тура́ (Тура) е река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, ляв приток на Тобол, протичаща на територията на Свердловска и Тюменска област, с дължина 1030 km, която ѝ отрежда 45-о място по дължина сред реките на Русия.
Петер Симон Палас и Тура (река) · Тура (река) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Таймир
Експедиция в Таймир на два кораба на въздушна възглавница Хивус-10, април 2013 г. Полуостров Таймир или Таймирски полуостров (Таймыр полуостров, Таймырский полуостров) е най-северният полуостров на Азия, влизащ изцяло в състава на Красноярски край на Русия.
Петер Симон Палас и Таймир · Таймир и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Тигирецки хребет
Тигирецкият хребет (Тигирецкий хребет) е планински хребет в северозападната част на планината Алтай, разположен на границата между Русия (Алтайски край) и Казахстан (Източноказахстанска област).
Петер Симон Палас и Тигирецки хребет · Тигирецки хребет и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Тобол
Тобо́л (Тобыл; Тобол) е голяма река в Азия, протичаща на територията на Казахстан (501 km, Костанайска област) и Русия (1 090 km, Оренбургска, Курганска и Тюменска област) с дължина 1591 km, ляв приток на Иртиш.
Петер Симон Палас и Тобол · Тобол и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Томск
Томск е град в Русия, административен център на Томска област в Западен Сибир.
Петер Симон Палас и Томск · Томск и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Урал (река)
Карта на водосборния басейн на река Урал Урал (Ура́л; Яйыҡ; Жайық) е река в Европейска Русия, Република Башкортостан, Челябинска област и Оренбургска област и Казахстан, Актобенска област, Западноказахстанска област и Атърауска област.
Петер Симон Палас и Урал (река) · Урал (река) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Урал (планина)
Поток в горите на планина Урал Планината Урал (Уральские горы) е планинска система, ориентирана север-юг, която разделя Русия на изток и запад.
Петер Симон Палас и Урал (планина) · Урал (планина) и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Цаган-Дабан
Цага̀н-Даба̀н или Кижингински хребет (Цаган-Дабан, Кижинги́нский хребе́т; на бурятски: Сагаан дабаан — «бял проход, хребет») е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и частично в западната част на Забайкалски край, Русия.
Петер Симон Палас и Цаган-Дабан · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Цаган-Дабан ·
Чусовая
Карта на водосборния басейн на река Кама Река Чусова̀я е река в Европейска и Азиатска Русия ляв приток на Кама (влива се в Камското водохранилище).
Петер Симон Палас и Чусовая · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чусовая ·
Чулим
Чулим (Чулым) е река в Русия, Южен Сибир, Република Хакасия, Красноярски край и Томска област десен приток на река Об.
Петер Симон Палас и Чулим · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чулим ·
Чита
Чита́ е град в Русия, административен център на Забайкалския край.
Петер Симон Палас и Чита · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чита ·
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Петер Симон Палас и Чикой · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой ·
Челябинск
Челя̀бинск е град в Русия, административен център на Челябинска област в Уралски федерален окръг.
Петер Симон Палас и Челябинск · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Челябинск ·
Яблонов хребет
Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.
Петер Симон Палас и Яблонов хребет · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Яблонов хребет ·
Минусинска котловина
Минусѝнската котловина (Хакаско-Минусинска котловина) (Минусинская котловина, Хакасско-Минусинская котловина) е котловина разположена в югозападната част на Красноярски край и източната част на Република Хакасия в Русия.
Минусинска котловина и Петер Симон Палас · Минусинска котловина и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Иртиш
Карта на водосборния басейн на река Об Карта на водосборния басейн на река Иртиш Иртиш (额尔齐斯河; É'ěrqísī hé; Ертіс; Иртыш) е голяма река в Азия, протичаща на територията на Китай (525 km, Синдзян-уйгурски автономен регион), Казахстан (1 713 km, Източноказахстанска и Павлодарска област) и Русия (2010 km, Омска и Тюменска област) – 4 248 km, ляв приток на Об.
Иртиш и Петер Симон Палас · Иртиш и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Иркутск
Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район.
Иркутск и Петер Симон Палас · Иркутск и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Ингода
Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.
Ингода и Петер Симон Палас · Ингода и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Задбайкалие
Изглед към Чита, най-големия град в Задбайкалието Задбайка̀лието или Забайкалие (Забайкалье) е планинска, географска област в Южен Сибир, Русия.
Задбайкалие и Петер Симон Палас · Задбайкалие и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Барун-Торей
Бару̀н-Торѐй (Баруун-Тарь-нуур) е солено безотточно езеро в Русия, южната част на Забайкалски край (над 90%) и Монголия, северната част на аймак Дорнод (около 10%).
Барун-Торей и Петер Симон Палас · Барун-Торей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Барнаул
Барнау́л е град в Русия, административен център на Алтайски край от 1937 г.
Барнаул и Петер Симон Палас · Барнаул и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Петер Симон Палас · Байкал и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Борзя
Бо́рзя (Борзя) е град в Забайкалски край, Русия.
Борзя и Петер Симон Палас · Борзя и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Екатеринбург
Екатеринбу̀рг (Екатеринбург; от 1924 до 1991 г. – Свердловск) е град в Русия, административен център на Свердловска област и на Уралския федерален окръг.
Екатеринбург и Петер Симон Палас · Екатеринбург и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
Енисей и Петер Симон Палас · Енисей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Петер Симон Палас и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) са по-чести
- Какви са приликите между Петер Симон Палас и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
Сравнение между Петер Симон Палас и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.)
Петер Симон Палас има 132 връзки, докато Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) има 398. Тъй като те са по-чести 44, индекса Jaccard е 8.30% = 44 / (132 + 398).
Препратки
Тази статия показва връзката между Петер Симон Палас и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
