Отче наш и Първа българска държава

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Отче наш и Първа българска държава

Отче наш vs. Първа българска държава

Второ Българско Царство – на Кирилица. „Отче наш“ или Господнята молитва е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието от Матея 6:9 – 13 и Евангелието от Лука 11:2 – 4) е завещана от Самия Иисус Христос. В Православната църква тази молитва се произнася по време на Божествената литургия след осветяването на Св. Дарове. По завета на апостолите всеки християнин е длъжен да я произнася три пъти на ден, по Тертулиан преди ядене. Богомилите-еретици са признавали единствено молитвата „Отче наш“, както е отбелязано в Тайната книга на богомилите, апокриф, известен още като „Свети Йоанова книга“ и „Лъжовно евангелие на Йоан“. Възниква в България най-вероятно през XI—XII в. Запазено е в два латински преписа – т. нар. Каркасонски от XIV век и Виенски от XII век Молитвата „Отче Наш“ е преведена от гръцкия оригинал на латински и впоследствие на много други езици. Църковнославянският превод е един от най-ранните старобългарски текстове, най-вероятно дело на Светите братя Кирил и Методий. Понастоящем се ползват различни преводи на почти всички съвременни езици, сред славянските на български, руски и т.н. старобългарски Руски икони от 17 в. илюстрират текста на „Отче Наш“ (Господня молитва), като съчетават съответни образи и сцени. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Втора българска държава и Отче наш · Втора българска държава и Първа българска държава · Виж повече »