Прилики между Омуртаг и Сюлейманкьойски надпис
Омуртаг и Сюлейманкьойски надпис има 8 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Плиска, Новопазарско, Стара планина, София, Сечище (Област Шумен), Марица, Лъв V Арменец.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Омуртаг и Първа българска държава · Първа българска държава и Сюлейманкьойски надпис ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Омуртаг и Плиска · Плиска и Сюлейманкьойски надпис ·
Новопазарско
Карта на област Шумен с Новопазарско в североизточната част Новопазарско е историко-географска област в Североизточна България, около град Нови пазар.
Новопазарско и Омуртаг · Новопазарско и Сюлейманкьойски надпис ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Омуртаг и Стара планина · Стара планина и Сюлейманкьойски надпис ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Омуртаг и София · София и Сюлейманкьойски надпис ·
Сечище (Област Шумен)
#пренасочване Сечище (област Шумен).
Омуртаг и Сечище (Област Шумен) · Сечище (Област Шумен) и Сюлейманкьойски надпис ·
Марица
Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково.
Марица и Омуртаг · Марица и Сюлейманкьойски надпис ·
Лъв V Арменец
Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 до смъртта си през 820.
Лъв V Арменец и Омуртаг · Лъв V Арменец и Сюлейманкьойски надпис ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Омуртаг и Сюлейманкьойски надпис са по-чести
- Какви са приликите между Омуртаг и Сюлейманкьойски надпис
Сравнение между Омуртаг и Сюлейманкьойски надпис
Омуртаг има 84 връзки, докато Сюлейманкьойски надпис има 19. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 7.77% = 8 / (84 + 19).
Препратки
Тази статия показва връзката между Омуртаг и Сюлейманкьойски надпис. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: