Прилики между Омуртаг и Пресиян
Омуртаг и Пресиян има 13 общи неща (в Юнионпедия): Кан (титла), Първа българска държава, Тенгризъм, Франкска империя, Маламир, Исбул, Звиница, Български владетели, Васил Златарски, Васил Гюзелев, Византия, Веселин Бешевлиев, Енравота.
Кан (титла)
Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първия ред. Кан е предполагаема титла, която се използва от някои български историци за обозначение на българските владетели до края на IX век, наместо традиционно приетата титла „хан“.
Кан (титла) и Омуртаг · Кан (титла) и Пресиян ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Омуртаг и Първа българска държава · Пресиян и Първа българска държава ·
Тенгризъм
Тенгризъм е древно вярване на тюркските, монголските, хунските народи, включително и прабългарите, преди мнозинството от тяхда приемат известните световни религии.
Омуртаг и Тенгризъм · Пресиян и Тенгризъм ·
Франкска империя
Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.
Омуртаг и Франкска империя · Пресиян и Франкска империя ·
Маламир
Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.
Маламир и Омуртаг · Маламир и Пресиян ·
Исбул
Кавха̀н Исбу̀л е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на хановете Омуртаг (814 – 831), Маламир (831 – 836) и Пресиан (836 – 852).
Исбул и Омуртаг · Исбул и Пресиян ·
Звиница
Звиница (* 795, † IX век) е вторият син на българския хан Омуртаг, както и баща на хан Пресиян.
Звиница и Омуртаг · Звиница и Пресиян ·
Български владетели
Няма описание.
Български владетели и Омуртаг · Български владетели и Пресиян ·
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Васил Златарски и Омуртаг · Васил Златарски и Пресиян ·
Васил Гюзелев
Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие, академик на Българската академия на науките.
Васил Гюзелев и Омуртаг · Васил Гюзелев и Пресиян ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Омуртаг · Византия и Пресиян ·
Веселин Бешевлиев
Веселин Иванов Бешевлиев е български историк, епиграф и филолог.
Веселин Бешевлиев и Омуртаг · Веселин Бешевлиев и Пресиян ·
Енравота
Енраво̀та е най-големият син на хан Омуртаг.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Омуртаг и Пресиян са по-чести
- Какви са приликите между Омуртаг и Пресиян
Сравнение между Омуртаг и Пресиян
Омуртаг има 84 връзки, докато Пресиян има 45. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 10.08% = 13 / (84 + 45).
Препратки
Тази статия показва връзката между Омуртаг и Пресиян. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: