Прилики между Омуртаг и Плисковско-преславска култура
Омуртаг и Плисковско-преславска култура има 9 общи неща (в Юнионпедия): Кан (титла), Първа българска държава, Плиска, Несебър, София, Мадарски конник, Маламир, Исбул, Голяма базилика в Плиска.
Кан (титла)
Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първия ред. Кан е предполагаема титла, която се използва от някои български историци за обозначение на българските владетели до края на IX век, наместо традиционно приетата титла „хан“.
Кан (титла) и Омуртаг · Кан (титла) и Плисковско-преславска култура ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Омуртаг и Първа българска държава · Плисковско-преславска култура и Първа българска държава ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Омуртаг и Плиска · Плиска и Плисковско-преславска култура ·
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
Несебър и Омуртаг · Несебър и Плисковско-преславска култура ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Омуртаг и София · Плисковско-преславска култура и София ·
Мадарски конник
Ма̀дарският конник е средновековен барелеф, изсечен на отвесна скала близо до днешното село Ма̀дара в Североизточна България.
Мадарски конник и Омуртаг · Мадарски конник и Плисковско-преславска култура ·
Маламир
Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.
Маламир и Омуртаг · Маламир и Плисковско-преславска култура ·
Исбул
Кавха̀н Исбу̀л е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на хановете Омуртаг (814 – 831), Маламир (831 – 836) и Пресиан (836 – 852).
Исбул и Омуртаг · Исбул и Плисковско-преславска култура ·
Голяма базилика в Плиска
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Голяма базилика в Плиска и Омуртаг · Голяма базилика в Плиска и Плисковско-преславска култура ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Омуртаг и Плисковско-преславска култура са по-чести
- Какви са приликите между Омуртаг и Плисковско-преславска култура
Сравнение между Омуртаг и Плисковско-преславска култура
Омуртаг има 84 връзки, докато Плисковско-преславска култура има 73. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 5.73% = 9 / (84 + 73).
Препратки
Тази статия показва връзката между Омуртаг и Плисковско-преславска култура. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: