Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Инсталирай
По-бързо от браузъра!
 

Одесос и Списък на тракийските градове и острови

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Одесос и Списък на тракийските градове и острови

Одесос vs. Списък на тракийските градове и острови

Одесос (Ὀδησσός, Odessus) е град, създаден през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.) от милетски колонисти, близо до съществувало от по-рано тракийско селище. Това е списък на древните селища и руини от населени места на траки на територията на днешните държави България, Гърция, Северна Македония, Румъния, Сърбия, Турция и др.

Прилики между Одесос и Списък на тракийските градове и острови

Одесос и Списък на тракийските градове и острови има 8 общи неща (в Юнионпедия): Аполония Понтийска, Никополис ад Иструм, Тракийски племена, Черно море, Мраморно море, Мизия, Варна, Егейско море.

Аполония Понтийска

Римските селища в района на Бургаския залив Теракотен релеф в Лувъра, намерен от Дегран 1904 в Созопол. Аполония (Απολλωνία) е древното гръцко име на съвременния Созопол - най-старият български град по Черноморието.

Аполония Понтийска и Одесос · Аполония Понтийска и Списък на тракийските градове и острови · Виж повече »

Никополис ад Иструм

Фронтон с релефно изображение Една от главните улици с посока север-юг Cloaka maxima (Главен отходен канал на града) Никополис ад Иструм („Град на победата при Истер (Дунав)“) е античен римски град в днешната Централна Северна България.

Никополис ад Иструм и Одесос · Никополис ад Иструм и Списък на тракийските градове и острови · Виж повече »

Тракийски племена

Няма описание.

Одесос и Тракийски племена · Списък на тракийските градове и острови и Тракийски племена · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Одесос и Черно море · Списък на тракийските градове и острови и Черно море · Виж повече »

Мраморно море

Мраморно море (Marmara Denizi; Θάλασσα τουΜαρμαρά) е вътрешно море, част от Атлантическия океан, разположено между Балканския полуостров на северозапад и север и Мала Азия на североизток, изток и юг.

Мраморно море и Одесос · Мраморно море и Списък на тракийските градове и острови · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Мизия и Одесос · Мизия и Списък на тракийските градове и острови · Виж повече »

Варна

Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.

Варна и Одесос · Варна и Списък на тракийските градове и острови · Виж повече »

Егейско море

#пренасочване Бяло море.

Егейско море и Одесос · Егейско море и Списък на тракийските градове и острови · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Одесос и Списък на тракийските градове и острови

Одесос има 34 връзки, докато Списък на тракийските градове и острови има 127. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 4.97% = 8 / (34 + 127).

Препратки

Тази статия показва връзката между Одесос и Списък на тракийските градове и острови. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:

Хей! Ние сме на Facebook сега! »