Прилики между Михаил III (Византия) и Покръстване на България
Михаил III (Византия) и Покръстване на България има 11 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Анхиало, Николай I (папа), Ростислав (Великоморавия), Фотий, Месемврия, Загоре, България, Борис I, Великоморавия.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константинопол и Михаил III (Византия) · Константинопол и Покръстване на България ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Михаил III (Византия) и Първа българска държава · Покръстване на България и Първа българска държава ·
Анхиало
Анхиало (Αγχίαλος) е античното селище, което днес носи името град Поморие.
Анхиало и Михаил III (Византия) · Анхиало и Покръстване на България ·
Николай I (папа)
Николай I „Велики“ (лат: Nicolaus I, * 800 в Рим; † 13 ноември 867 в Рим) е римски папа от 24 април 858 година до смъртта си 13 ноември 867 година.
Михаил III (Византия) и Николай I (папа) · Николай I (папа) и Покръстване на България ·
Ростислав (Великоморавия)
Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.
Михаил III (Византия) и Ростислав (Великоморавия) · Покръстване на България и Ростислав (Великоморавия) ·
Фотий
#пренасочване Фотий I Константинополски.
Михаил III (Византия) и Фотий · Покръстване на България и Фотий ·
Месемврия
#виж Несебър.
Месемврия и Михаил III (Византия) · Месемврия и Покръстване на България ·
Загоре
Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения – на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България.
Загоре и Михаил III (Византия) · Загоре и Покръстване на България ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България и Михаил III (Византия) · България и Покръстване на България ·
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
Борис I и Михаил III (Византия) · Борис I и Покръстване на България ·
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Великоморавия и Михаил III (Византия) · Великоморавия и Покръстване на България ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Михаил III (Византия) и Покръстване на България са по-чести
- Какви са приликите между Михаил III (Византия) и Покръстване на България
Сравнение между Михаил III (Византия) и Покръстване на България
Михаил III (Византия) има 63 връзки, докато Покръстване на България има 39. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 10.78% = 11 / (63 + 39).
Препратки
Тази статия показва връзката между Михаил III (Византия) и Покръстване на България. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: