По-бързо от браузъра!Прилики между Мария Кристина де Медичи и Франческо де Медичи
Мария Кристина де Медичи и Франческо де Медичи има 22 общи неща (в Юнионпедия): Кристина Лотарингска, Карл II (ерцхерцог на Австрия), Козимо II де Медичи, Предна Австрия, Одоардо I Фарнезе, Сан Лоренцо (Флоренция), Тоскана, Флоренция, Фердинанд Карл (Австрия-Тирол), Фердинандо II де Медичи, Федерико Убалдо дела Ровере, Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала, Музей на историята на изкуството, Матиас де Медичи, Маргерита Медичи, Мария Анна Баварска (1551 – 1608), Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631), Медичи, Витория дела Ровере, Виена, Велико херцогство Тоскана, Лотаринги.
Кристина Лотарингска
Кристина Лотарингска (Christine de Lorraine, Cristina di Lorena; * 16 август 1565, Бар льо Дюк; † 19 декември 1636, Флоренция) е чрез женитба с Фердинандо I де Медичи велика херцогиня на Тоскана и управлява Великото херцогство от 1621 до 1628 г.
Кристина Лотарингска и Мария Кристина де Медичи · Кристина Лотарингска и Франческо де Медичи ·
Карл II (ерцхерцог на Австрия)
Карл II Франц Австрийски (Karl II Franz von Innerösterreich; * 3 юни 1540, Виена; † 10 юли 1590, Грац) е от 1564 г.
Карл II (ерцхерцог на Австрия) и Мария Кристина де Медичи · Карл II (ерцхерцог на Австрия) и Франческо де Медичи ·
Козимо II де Медичи
Козимо II де Медичи (Cosimo II de' Medici; * 12 май 1590, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 28 февруари 1621, пак там) е велик херцог на Тоскана (1609 -1621).
Козимо II де Медичи и Мария Кристина де Медичи · Козимо II де Медичи и Франческо де Медичи ·
Предна Австрия
Предна Австрия (Vorderösterreich, die Vorlande) е общото име на ранните собствености на Хабсбургите западно от Тирол и Бавария.
Мария Кристина де Медичи и Предна Австрия · Предна Австрия и Франческо де Медичи ·
Одоардо I Фарнезе
Одоардо I Фарнезе (Odoardo I Farnese, * 28 април 1612, Парма, † 11 септември 1646, Пиаченца) от фамилията Фарнезе, е от 1622 до 1646 г.
Мария Кристина де Медичи и Одоардо I Фарнезе · Одоардо I Фарнезе и Франческо де Медичи ·
Сан Лоренцо (Флоренция)
Базилика „Сан Лоренцо“ (Basilica di San Lorenzo) е една от най-старите църкви във Флоренция, Италия.
Мария Кристина де Медичи и Сан Лоренцо (Флоренция) · Сан Лоренцо (Флоренция) и Франческо де Медичи ·
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Мария Кристина де Медичи и Тоскана · Тоскана и Франческо де Медичи ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Мария Кристина де Медичи и Флоренция · Флоренция и Франческо де Медичи ·
Фердинанд Карл (Австрия-Тирол)
Фердинанд Карл Австрийски (Ferdinand Karl von Österreich; * 17 май 1628, Инсбрук; † 30 декември 1662, Калдаро сула Страда дел Вино) от фамилията Хабсбурги, е ерцхерцог на Австрия и от 1646 до 1662 г.
Мария Кристина де Медичи и Фердинанд Карл (Австрия-Тирол) · Фердинанд Карл (Австрия-Тирол) и Франческо де Медичи ·
Фердинандо II де Медичи
Фердинàндо II де Мèдичи (Ferdinando II de’ Medici, * 14 юли 1610 в Палацо Пити, Флоренция, † 23 май 1670, пак там) е Велик херцог на Тоскана (1621–1670) от фамилията Медичи.
Мария Кристина де Медичи и Фердинандо II де Медичи · Фердинандо II де Медичи и Франческо де Медичи ·
Федерико Убалдо дела Ровере
Федерико Убалдо дела Ровере (Federico Ubaldo della Rovere, * 16 май 1605, Пезаро, † 28 юни 1623, Урбино) е херцог на Урбино (1621 – 1623).
Мария Кристина де Медичи и Федерико Убалдо дела Ровере · Федерико Убалдо дела Ровере и Франческо де Медичи ·
Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала
Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала (Ducato di Parma, Piacenza e Guastalla) е италианска държава преди обединението, съществувала от 1545 до 1859 г., с пауза от 1808 до 1814 г., когато е анексирана към Първата френска империя и трансформирана в департамент.
Мария Кристина де Медичи и Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала · Франческо де Медичи и Херцогство Парма, Пиаченца и Гуастала ·
Музей на историята на изкуството
Музеят на история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена, Австрия, разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа.
Мария Кристина де Медичи и Музей на историята на изкуството · Музей на историята на изкуството и Франческо де Медичи ·
Матиас де Медичи
Матѝас ди Кòзимо де Мèдичи (Mattias i Cosimo de' Medici; * 9 май 1613, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 11 октомври 1667, Сиена, пак там) от фамилията Медичи, е принц от Тоскана, военен и от 1629 г.
Мария Кристина де Медичи и Матиас де Медичи · Матиас де Медичи и Франческо де Медичи ·
Маргерита Медичи
#пренасочване Маргарита де Медичи.
Маргерита Медичи и Мария Кристина де Медичи · Маргерита Медичи и Франческо де Медичи ·
Мария Анна Баварска (1551 – 1608)
Мария Ана Баварска (Maria Anna von Bayern; * 21 март 1551, Мюнхен; † 29 април 1608, Грац) от фамилията Вителсбахи, е чрез женитба ерцхерцогиня на Вътрешна Австрия-Щирия.
Мария Анна Баварска (1551 – 1608) и Мария Кристина де Медичи · Мария Анна Баварска (1551 – 1608) и Франческо де Медичи ·
Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631)
Мария Магдалена Австрийска (Maria Magdalena von Österreich; * 7 октомври 1589, Грац; † 1 ноември 1631, Пасау) от фамилията Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба с Козимо II де Медичи велика херцогиня на Тоскана и управлява Великото херцогство от 1621 до 1628 г.
Мария Кристина де Медичи и Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631) · Мария Магдалена Австрийска (1589 – 1631) и Франческо де Медичи ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Мария Кристина де Медичи и Медичи · Медичи и Франческо де Медичи ·
Витория дела Ровере
Витория дела Ровере (Vittoria della Rovere, * 7 февруари 1622, Пезаро, † 5 март 1694, Пиза) от фамилията Дела Ровере, е принцеса от Херцогство Урбино и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1633 – 1670).
Витория дела Ровере и Мария Кристина де Медичи · Витория дела Ровере и Франческо де Медичи ·
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виена и Мария Кристина де Медичи · Виена и Франческо де Медичи ·
Велико херцогство Тоскана
Великото херцогство Тоскана (Großherzogtum Toskana) съществува от 16 век на историческата територия Тоскана в днешна Италия.
Велико херцогство Тоскана и Мария Кристина де Медичи · Велико херцогство Тоскана и Франческо де Медичи ·
Лотаринги
Лотарингите (Maison de Lorraine) са европейска владетелска фамилия от началото на 11 век до 18 век.
Лотаринги и Мария Кристина де Медичи · Лотаринги и Франческо де Медичи ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Мария Кристина де Медичи и Франческо де Медичи са по-чести
- Какви са приликите между Мария Кристина де Медичи и Франческо де Медичи
Сравнение между Мария Кристина де Медичи и Франческо де Медичи
Мария Кристина де Медичи има 40 връзки, докато Франческо де Медичи има 56. Тъй като те са по-чести 22, индекса Jaccard е 22.92% = 22 / (40 + 56).
Препратки
Тази статия показва връзката между Мария Кристина де Медичи и Франческо де Медичи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
