Мариус Петипа и Павел Гердт

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Мариус Петипа и Павел Гердт

Мариус Петипа vs. Павел Гердт

Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета. От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Мариинския и Кировския театър). Автор на над 50 балета, някои от които все още се играят напълно или частично с оригиналната хореография. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900). Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов). Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“. Па́вел (Па́вел-Фри́дрих) Андре́евич Ге́рдт (1844 – 1917) е руски балетен артист и педагог, от 1865 г.

Копелия

„Копелия“ (Coppélia), пълно заглавие: „Копелия или момичето с емайловите очи“, е комичен балет в 3 действия с пролог и епилог по музика на френския композитор Лео Делиб.

Копелия и Мариус Петипа · Копелия и Павел Гердт · Виж повече »

Александър Глазунов

Александър Глазунов (Александър Константинович Глазунов,, Aleksandr Konstantinovič Glazunov; Glazounov), роден на 10 август1865, починал на 21 март 1936, е руски композитор от късния руски романтичен период, музикален педагог и диригент.

Александър Глазунов и Мариус Петипа · Александър Глазунов и Павел Гердт · Виж повече »

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Мариус Петипа и Русия · Павел Гердт и Русия · Виж повече »

Спящата красавица (балет)

Спящата красавица (Спящая красавица) е балет в три действия и пет картини, с пролог и апотеоз, по музика на Пьотър Илич Чайковски, либрето на Иван Всеволожки и хореография на Мариус Петипа.

Мариус Петипа и Спящата красавица (балет) · Павел Гердт и Спящата красавица (балет) · Виж повече »

Цезар Пуни

Цезар Пуни (Cesare Pugni, Чезаре Пуни), 31 май 1802 – 14 (26) януари 1870) е италиански балетен композитор, пианист и цигулар. В началото на своята кариера композира опери, симфонии и други форми на оркестрова музика. Автор на множество балети, поставени в Театъра на Нейно Величество в Лондон (1843 – 1850) и в Имперския театър в Санкт Петербург (1850 – 1870). Композитор на повечето творби на балетмейстора Жул Перо. През 1850 г., по настояване на примабалерината Карлота Гризи, Перо напуска Лондон и приема поста на първи балетмайстор на Имперския театър в Санкт Петербург. Пуни следва Гризи и Перо в Русия и остава в имперската столица дори и след напускането на Гризи през 1853 г. и на Перо през 1858 г. Пуни остава главен балетен композитор до смъртта си през 1870 г. и работи в сътрудничество с балетмайсторите Артур Сен-Леон и Мариус Петипа. Пуни е най-плодовитият композитор на балетна музика, като сътворятва почти 100 оригинални произведения за балет и адаптира и допълва много други. Автор на множество дивертисменти и вариации, които са добавяни в други произведения.

Мариус Петипа и Цезар Пуни · Павел Гердт и Цезар Пуни · Виж повече »

Мариински театър

Главната фасада на Мариинския театър Мариинският театър (Марии́нский театр) е театър за опера и балет в Санкт Петербург, открит през 1860 г.

Мариински театър и Мариус Петипа · Мариински театър и Павел Гердт · Виж повече »

Жизел

„Жизел“ (на фр. Giselle, ou les Wilis) е балет в две действия на френския композитор Адолф Адам по либрето на Теофил Готие, Жан Корали и Жул-Анри Сен-ЖоржЖизель.

Жизел и Мариус Петипа · Жизел и Павел Гердт · Виж повече »

Баядерка

Баядерка (La Bayadère) е класически балет на френския балетмайстор Мариус Петипа и руския либретист Сергей Худеков по музика на Лудвиг МинкусБаядерка.

Баядерка и Мариус Петипа · Баядерка и Павел Гердт · Виж повече »

Дон Кихот (балет)

„Дон Кихот“ е балет по романа „Дон Кихот де ла Манча“ (Don Quijote de la Mancha) на испанския писател Мигел де Сервантес.

Дон Кихот (балет) и Мариус Петипа · Дон Кихот (балет) и Павел Гердт · Виж повече »

Лешникотрошачката

Захарната Фея и Принц Коклюш, Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. „Лешникотрошачката“ – постановка в Императорския Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. От ляво надясно – Клара (Станислава Белинска), Мариана (Лидия Рубцова) и Фриц (Василий Стуколкин) „Лешникотрошачката“ („Щелкунчик“) е приказен балет в 2 действия, с хореография на Лев Иванов, по музика на Пьотър Чайковски.

Лешникотрошачката и Мариус Петипа · Лешникотрошачката и Павел Гердт · Виж повече »

Лебедово езеро

„Лебедово езеро“ е балет в 4 действия с по една картина (или 2 действия с по 2 картини) по музика на Чайковски, сценография на Владимир Бегичев и Василий Гелцер.

Лебедово езеро и Мариус Петипа · Лебедово езеро и Павел Гердт · Виж повече »

Лео Делиб

Лео Делиб Лео Делиб (Clément Philibert Léo Delibes) е известен френски композитор на опери, балети и други творби за сцена.

Лео Делиб и Мариус Петипа · Лео Делиб и Павел Гердт · Виж повече »