Маргарита Луиза Орлеанска и Списък на владетелите на Тоскана

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Маргарита Луиза Орлеанска и Списък на владетелите на Тоскана

Маргарита Луиза Орлеанска vs. Списък на владетелите на Тоскана

Маргарита Луиза Орлеанска (* 28 юли 1645, замък на Блоа, Кралство Франция; † 17 септември 1721, Париж, пак там) е френска принцеса, Велика херцогиня на Тоскана от 1670 до 1721 г. Тази страница изброява имената на различните владетели, които през вековете (с различни титли) са управлявали Тоскана (наричана Етрурия в древността и след това Тусция в Ранното средновековие) или са държали нейния „суверенитет“ де юре или де факто.

Пфалцграф

Пфалцграфовете или граф-палатин (Comes palatinus, palatinus: „граф в двореца“; Pfalzgraf) са първо служители и заместници на краля или императора.

Маргарита Луиза Орлеанска и Пфалцграф · Пфалцграф и Списък на владетелите на Тоскана · Виж повече »

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург (Anna Maria Franziska von Sachsen-Lauenburg; * 13 юни 1672, Нойхауз на Елба; † 15 октомври 1741, Райхщат) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитби пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург и велика херцогиня на Тоскана (1723 – 1737).

Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург и Маргарита Луиза Орлеанска · Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург и Списък на владетелите на Тоскана · Виж повече »

Флоренция

Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.

Маргарита Луиза Орлеанска и Флоренция · Списък на владетелите на Тоскана и Флоренция · Виж повече »

Мюнхен

Мюнхен (München, произношение, на баварски диалект: Minga, Monacum, Monachium) е център на германската провинция Бавария.

Маргарита Луиза Орлеанска и Мюнхен · Мюнхен и Списък на владетелите на Тоскана · Виж повече »

Медичи

Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.

Маргарита Луиза Орлеанска и Медичи · Медичи и Списък на владетелите на Тоскана · Виж повече »

Витория дела Ровере

Витория дела Ровере (Vittoria della Rovere, * 7 февруари 1622, Пезаро, † 5 март 1694, Пиза) от фамилията Дела Ровере, е принцеса от Херцогство Урбино и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1633 – 1670).

Витория дела Ровере и Маргарита Луиза Орлеанска · Витория дела Ровере и Списък на владетелите на Тоскана · Виж повече »