Маламир и Пресиян

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Маламир и Пресиян

Маламир vs. Пресиян

Маламѝр е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г. Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.

Крумова династия

ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.

Крумова династия и Маламир · Крумова династия и Пресиян · Виж повече »

Константин Иречек

Константин Йозеф Иречек (Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик.

Константин Иречек и Маламир · Константин Иречек и Пресиян · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Маламир и Първа българска държава · Пресиян и Първа българска държава · Виж повече »

Омуртаг

Омурта̀г е български владетел, син на Крум.

Маламир и Омуртаг · Омуртаг и Пресиян · Виж повече »

Солун

Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.

Маламир и Солун · Пресиян и Солун · Виж повече »

Тенгризъм

Тенгризъм е древно вярване на тюркските, монголските, хунските народи, включително и прабългарите, преди мнозинството от тяхда приемат известните световни религии.

Маламир и Тенгризъм · Пресиян и Тенгризъм · Виж повече »

Франкска империя

Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.

Маламир и Франкска империя · Пресиян и Франкска империя · Виж повече »

Исбул

Кавха̀н Исбу̀л е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на хановете Омуртаг (814 – 831), Маламир (831 – 836) и Пресиан (836 – 852).

Исбул и Маламир · Исбул и Пресиян · Виж повече »

Звиница

Звиница (* 795, † IX век) е вторият син на българския хан Омуртаг, както и баща на хан Пресиян.

Звиница и Маламир · Звиница и Пресиян · Виж повече »

Български владетели

Няма описание.

Български владетели и Маламир · Български владетели и Пресиян · Виж повече »

Балканския полуостров

#виж Балкански полуостров.

Балканския полуостров и Маламир · Балканския полуостров и Пресиян · Виж повече »

Васил Златарски

Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.

Васил Златарски и Маламир · Васил Златарски и Пресиян · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Маламир · Византия и Пресиян · Виж повече »

Енравота

Енраво̀та е най-големият син на хан Омуртаг.

Енравота и Маламир · Енравота и Пресиян · Виж повече »