Македония (провинция) и Тракия (римска провинция)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Македония (провинция) и Тракия (римска провинция)

Македония (провинция) vs. Тракия (римска провинция)

Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров. Тракия (Provincia Thracia; ἐπαρχία Θρᾳκῶν) е провинция на Римската империя, сформирана през 46 г.

Одриско царство

Одриската държава през 4 век пр.н.е. Одриски златен накит, Национален исторически музей в София Одриско въоръжение, Национален исторически музей, София Одриското царство (Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в началото на V век пр.н.е.

Македония (провинция) и Одриско царство · Одриско царство и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Ахея (римска провинция)

Ахея (Achaea) е една от провинциите на Римската империя, като според Синекдема територията ѝ обхваща Коринтския провлак, полуостров Пелопонес и част от Тесалия в днешна Гърция.

Ахея (римска провинция) и Македония (провинция) · Ахея (римска провинция) и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Адриатическо море

Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.

Адриатическо море и Македония (провинция) · Адриатическо море и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Античност

Античността̀ (antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр.

Античност и Македония (провинция) · Античност и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Македония (провинция) и Римска империя · Римска империя и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Сенатски провинции

Римските провинции при Траян (117 г.) Сенатските провинции (provinciae publicae) са римски провинции, на които Сенатът назначава управителите, които са проконсули.

Македония (провинция) и Сенатски провинции · Сенатски провинции и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Македония (провинция) и Мизия · Мизия и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Долна Мизия

Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.

Долна Мизия и Македония (провинция) · Долна Мизия и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Европа

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.

Европа и Македония (провинция) · Европа и Тракия (римска провинция) · Виж повече »

Егейско море

#пренасочване Бяло море.

Егейско море и Македония (провинция) · Егейско море и Тракия (римска провинция) · Виж повече »