Маврикий (Византийска империя) и Приск (генерал)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Маврикий (Византийска империя) и Приск (генерал)

Маврикий (Византийска империя) vs. Приск (генерал)

Флавий Маврикий Тиберий Август (Flavius Mauricius Tiberius Augustus, Φλάβιος Μαυρίκιος Τιβέριος Αύγουστος), в историята познат още като Маврикий Тиберий, е император на Източната римска империя (Византия) през периода от 582 до 602 година. Приск (Priskos; лат. Priscus; † 613 в Константинопол) e източноримски генерал на Маврикий, Фока и Ираклий и зет на Фока.

Коментиол (генерал)

Коментиол (Κομεντίολος, Komentiolos; Comentiolus, † 602) e източноримски пълководец и стратег.

Коментиол (генерал) и Маврикий (Византийска империя) · Коментиол (генерал) и Приск (генерал) · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Константинопол и Маврикий (Византийска империя) · Константинопол и Приск (генерал) · Виж повече »

Петър (генерал)

Петър (Petros; лат. Petrus; † 602 в Константинопол?) е брат на Маврикий, който е от 582 до 602 г.

Маврикий (Византийска империя) и Петър (генерал) · Петър (генерал) и Приск (генерал) · Виж повече »

Теофилакт Симоката

Теофилакт Симоката (на гръцки: Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης; Theophylaktos Simokates; на лат.: Theophylactus Simocatta; 580/585 - ок. 636/640) e късноантичен ранновизантийски историк от началото на 7 век.

Маврикий (Византийска империя) и Теофилакт Симоката · Приск (генерал) и Теофилакт Симоката · Виж повече »

Фока

Флавий Август Фока (Flavius Phocas Augustus; * 547, Тракия; † 5 октомври 610, Константинопол) e късноримски (византийски) император от 602 до 610 г.

Маврикий (Византийска империя) и Фока · Приск (генерал) и Фока · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Маврикий (Византийска империя) и Мизия · Мизия и Приск (генерал) · Виж повече »

Балкански походи на Маврикий

Балканските походи на Маврикий са поредица военни походи на император Маврикий (582 – 602) целящи отстраняването на аварската и славянска заплаха от източноримските балкански провинции в края на VI век.

Балкански походи на Маврикий и Маврикий (Византийска империя) · Балкански походи на Маврикий и Приск (генерал) · Виж повече »