Прилики между Лъв X и Разграбване на Рим (1527)
Лъв X и Разграбване на Рим (1527) има 21 общи неща (в Юнионпедия): Католическа църква, Карл V, Климент VII, Павел III, Папска държава, Пиза, Рафаело Санцио, Рим, Ренесанс, Свети Петър (Рим), Урбино, Франсоа I, Флоренция, Ферара, Мартин Лутер, Медичи, Болоня, Германия, Генуа, Лутеранство, 95 тезиса.
Католическа църква
Католическата църква е най-многобройната християнска църква в света с 1,2 млрд.
Католическа църква и Лъв X · Католическа църква и Разграбване на Рим (1527) ·
Карл V
Карл V (* 24 февруари 1500; † 21 септември 1558) е император на Свещената Римска империя от 1519 до неговата абдикация през 1556.
Карл V и Лъв X · Карл V и Разграбване на Рим (1527) ·
Климент VII
Климент VII (Clemens PP.), роден като Джулио Дзанòби ди Джулиàно де Мèдичи (* 26 май 1478, Флоренция, Флорентинска република; † 25 септември 1534, Рим, Папска държава), член на влиятелното флорентинско семейство Медичи, е кардинал от 1513 до 1523 г.
Климент VII и Лъв X · Климент VII и Разграбване на Рим (1527) ·
Павел III
Папа Павел III (Александър Фарнезе) е папа от 1534 до 1549 г.
Лъв X и Павел III · Павел III и Разграбване на Рим (1527) ·
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Лъв X и Папска държава · Папска държава и Разграбване на Рим (1527) ·
Пиза
Пиза (Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана.
Лъв X и Пиза · Пиза и Разграбване на Рим (1527) ·
Рафаело Санцио
Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.
Лъв X и Рафаело Санцио · Разграбване на Рим (1527) и Рафаело Санцио ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Лъв X и Рим · Разграбване на Рим (1527) и Рим ·
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Лъв X и Ренесанс · Разграбване на Рим (1527) и Ренесанс ·
Свети Петър (Рим)
Базиликата „Свети Петър“ (Basilica Sancti Petri; Basilica di San Pietro) е католическа църква във Ватикана в град Рим.
Лъв X и Свети Петър (Рим) · Разграбване на Рим (1527) и Свети Петър (Рим) ·
Урбино
Урбино (Urbino) е град в Италия.
Лъв X и Урбино · Разграбване на Рим (1527) и Урбино ·
Франсоа I
Франсоа I (François Ier) е първи от Ангулемския клон на династията Валоа, който става крал на Франция (1515 – 1547).
Лъв X и Франсоа I · Разграбване на Рим (1527) и Франсоа I ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Лъв X и Флоренция · Разграбване на Рим (1527) и Флоренция ·
Ферара
---- Фера̀ра (Ferrara) е град и община в Северна Италия, център на провинция Ферара в регион Емилия-Романя.
Лъв X и Ферара · Разграбване на Рим (1527) и Ферара ·
Мартин Лутер
Ма̀ртин Лутер (Martin Luther) е немски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската Реформация.
Лъв X и Мартин Лутер · Мартин Лутер и Разграбване на Рим (1527) ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Лъв X и Медичи · Медичи и Разграбване на Рим (1527) ·
Болоня
250px Боло̀ня (Bononia, което на местен диалект е Bulaggna, а на италиански е Bologna) е град в Северна Италия.
Болоня и Лъв X · Болоня и Разграбване на Рим (1527) ·
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Германия и Лъв X · Германия и Разграбване на Рим (1527) ·
Генуа
Гѐнуа (Genova, произн. Джèнова, Zêna, произн. Зѐна, Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.
Генуа и Лъв X · Генуа и Разграбване на Рим (1527) ·
Лутеранство
ляво Лутеранството (или лютеранството) е най-старото протестантско течение в християнството.
Лутеранство и Лъв X · Лутеранство и Разграбване на Рим (1527) ·
95 тезиса
Тезисите на Мартин Лутер „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ е текст, окачен от немския богослов Мартин Лутер в двора на църквата във Витенберг на 31 октомври 1517 г.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Лъв X и Разграбване на Рим (1527) са по-чести
- Какви са приликите между Лъв X и Разграбване на Рим (1527)
Сравнение между Лъв X и Разграбване на Рим (1527)
Лъв X има 118 връзки, докато Разграбване на Рим (1527) има 120. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 8.82% = 21 / (118 + 120).
Препратки
Тази статия показва връзката между Лъв X и Разграбване на Рим (1527). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: