Луций Помпоний Флак и Публий Помпоний Грецин

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Луций Помпоний Флак и Публий Помпоний Грецин

Луций Помпоний Флак vs. Публий Помпоний Грецин

Луций Помпоний Флак (Lucius Pomponius Flaccus) е римски сенатор през 1 век. Публий (Гай) Помпоний Грецин (Publius (Gaius) Pomponius Graecinus; † 38 г.) e политик на ранната Римска империя.

Fasti Capitolini

#пренасочване Фасти Капитолини.

Fasti Capitolini и Луций Помпоний Флак · Fasti Capitolini и Публий Помпоний Грецин · Виж повече »

Консул (Древен Рим)

Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.

Консул (Древен Рим) и Луций Помпоний Флак · Консул (Древен Рим) и Публий Помпоний Грецин · Виж повече »

Помпония Грецина

Помпония Грецина (Pomponia Graecina) e римска благородничка по времето на император Клавдий.

Луций Помпоний Флак и Помпония Грецина · Помпония Грецина и Публий Помпоний Грецин · Виж повече »

Помпонии

Етруска урна с прахта на Помпоний Нот Помпониите (Pomponii) са фамилия от плебейския gens Pomponia в Древен Рим, произлизаща от Помпо, син на Нума Помпилий.

Луций Помпоний Флак и Помпонии · Помпонии и Публий Помпоний Грецин · Виж повече »

Нума Помпилий

Нума Помпилий (Numa Pompilius), според легендата, е втори цар на Древен Рим.

Луций Помпоний Флак и Нума Помпилий · Нума Помпилий и Публий Помпоний Грецин · Виж повече »

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Луций Помпоний Флак и Римска империя · Публий Помпоний Грецин и Римска империя · Виж повече »

Сирия (римска провинция)

Сирия е римска провинция, завладяна в 64 пр.н.е. от Помпей, като през 72 г.

Луций Помпоний Флак и Сирия (римска провинция) · Публий Помпоний Грецин и Сирия (римска провинция) · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Луций Помпоний Флак и Мизия · Мизия и Публий Помпоний Грецин · Виж повече »