Прилики между Лудовико Мария Сфорца и Миланска катедрала
Лудовико Мария Сфорца и Миланска катедрала има 33 общи неща (в Юнионпедия): Кралство Франция, Кремона, Париж, Пиаченца, Ада (река), Амвросий Медиолански, Рим, Сфорца, Списък на владетелите на Милано, Тициан, Тичино, Тоскана, Франческо I Сфорца, Хуманизъм, Миланско херцогство, Милано, Монца, Медичи, Замък на Сфорците, Бианка Мария Висконти, Бергамо, Бернабо Висконти, Верона, Венеция, Галеацо Мария Сфорца, Генуа, Джан Галеацо Висконти, Джан Джакомо Тривулцио, Донато Браманте, Лугано, ..., Латински език, Ломбардия, Леонардо да Винчи. Разширете индекс (3 Повече ▼) »
Кралство Франция
Кралство Франция (на старофренски: Reaume de France; Royaume de France) е кралство, съществувало през Средновековието и ранното съвремие и е една от най-мощните държави в Европа от края на Средновековието.
Кралство Франция и Лудовико Мария Сфорца · Кралство Франция и Миланска катедрала ·
Кремона
Кремо̀на (Cremona, на местен диалект Cremùna, Кремуна) е град и община в Северна Италия.
Кремона и Лудовико Мария Сфорца · Кремона и Миланска катедрала ·
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Лудовико Мария Сфорца и Париж · Миланска катедрала и Париж ·
Пиаченца
Пиаченца (Piacenza; Placentia) е град на региона Емилия-Романя в северна Италия.
Лудовико Мария Сфорца и Пиаченца · Миланска катедрала и Пиаченца ·
Ада (река)
Ада (Adda) е река в Северна Италия (регион Ломбардия), ляв приток на По.
Ада (река) и Лудовико Мария Сфорца · Ада (река) и Миланска катедрала ·
Амвросий Медиолански
Свети Амвросий Медиолански (Sanctus Ambrosius) е християнски светец, епископ на Милано, богослов и проповедник.
Амвросий Медиолански и Лудовико Мария Сфорца · Амвросий Медиолански и Миланска катедрала ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Лудовико Мария Сфорца и Рим · Миланска катедрала и Рим ·
Сфорца
Сфорца е италианско благородническо семейство.
Лудовико Мария Сфорца и Сфорца · Миланска катедрала и Сфорца ·
Списък на владетелите на Милано
Списъкът на владетелите на Милано съдържа маркграфовете, херцозите и другите владетели на Милано от X век до 1859 г., когато Милано става част от Ломбардия и влиза в състава на Сардинското кралство.
Лудовико Мария Сфорца и Списък на владетелите на Милано · Миланска катедрала и Списък на владетелите на Милано ·
Тициан
Гробницата на Тициан във Венеция. Тициано Вечели или Вечелио (Tiziano Vecelli, Tiziano Vecellio; * 1488/1489, Пиеве ди Кадоре, † 27 август 1576, Венеция), по-познат като Тициан, е един от най-известните художници от Венецианската школа през късния Ренесанс.
Лудовико Мария Сфорца и Тициан · Миланска катедрала и Тициан ·
Тичино
Тичино (Tessin; Ticino; Ticinus) е река в Швейцария (кантон Тичино) и Северна Италия (региони Пиемонт и Ломбардия), ляв приток на По.
Лудовико Мария Сфорца и Тичино · Миланска катедрала и Тичино ·
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Лудовико Мария Сфорца и Тоскана · Миланска катедрала и Тоскана ·
Франческо I Сфорца
Франческо Сфорца (Francesco Sforza, * 23/24 юли 1401 в Сан Миниато в провинция Пиза, † 6 или 8 март 1466 в Милано, Миланско херцогство) е 4-ти херцог на Милано като Франческо I Сфорца от 25 март 1450 г. до смъртта си, родоначалник на фамилията Сфорца. Ценен кондотиер на дружина авантюристи, години наред воюва в служба на различни италиански държави, от Неаполитанското кралство до Папската държава, за да стигне най-накрая до двора на Миланския херцог Филипо Мария Висконти. По време на 20-годишната си служба при него Сфорца трябва да се справя с интригите на самия херцог, завиждащ и подозрителен към популярността и военните умения на своя кондотиер. През 1441 г. Франческо се жени за дъщерята на херцога Бианка Мария Висконти, като става де факто наследник на миланския владетел. Въпреки това след смъртта на Филипо Мария през 1447 г. Милано възстава, провъзгласявайки Амвросианската република, която обаче е обречена постепенно на отслабване поради политическото и военното влияние, което самият Сфорца упражнява над миланския народ. След като се издига до ранга на херцог през 1450 г. и е легитимиран пред миланците като съпруг на последната представителка на Висконти, Франческо Сфорца е главният архитект на Мира в Лоди от 9 април 1454 г. между Италианските държави и на политическото, икономическото и художественото възраждане на Миланското херцогство след десетилетия нестабилност, печелейки уважението и възхищението на своите съвременници и на Николо Макиавели. Франческо и Бианка Мария, които стават господари на Милано, се посвещават на подобряването на града, на повишаването на икономическото благосъстояние на жителите му и на затвърждаване на крехката им власт. Той се отличава като кондотиер и е считан за един от най-добрите от съвременниците си. Франческо Сфорца се появява като второстепенен герой в италианско-британския телевизионен сериал „Медичите“ (2016 – 2019 г.), където в ролята му е Антъни Хауъл.
Лудовико Мария Сфорца и Франческо I Сфорца · Миланска катедрала и Франческо I Сфорца ·
Хуманизъм
Хуманизмът е система на образование и метод за изследване, зародил се в северна Италия през XIII и XIV век и разпространил се из континентална Европа и Англия.
Лудовико Мария Сфорца и Хуманизъм · Миланска катедрала и Хуманизъм ·
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Лудовико Мария Сфорца и Миланско херцогство · Миланска катедрала и Миланско херцогство ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Лудовико Мария Сфорца и Милано · Милано и Миланска катедрала ·
Монца
Монца (Monza) е град и община в Северна Италия, област (регион) Ломбардия център на провинция Монца и Брианца.
Лудовико Мария Сфорца и Монца · Миланска катедрала и Монца ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Лудовико Мария Сфорца и Медичи · Медичи и Миланска катедрала ·
Замък на Сфорците
Замъкът на Сфорците (Кастело Сфорцеско) е голям укрепен комплекс, разположен в град Милано, Северна Италия, точно извън историческия център на града.
Замък на Сфорците и Лудовико Мария Сфорца · Замък на Сфорците и Миланска катедрала ·
Бианка Мария Висконти
Бианка Мария Висконти (Bianca Maria Visconti; * 31 март 1425 г.
Бианка Мария Висконти и Лудовико Мария Сфорца · Бианка Мария Висконти и Миланска катедрала ·
Бергамо
Бѐргамо (Bergamo, на местния диалект Bèrghem, Бѐргем) е град и община в Северна Италия.
Бергамо и Лудовико Мария Сфорца · Бергамо и Миланска катедрала ·
Бернабо Висконти
Бернабò Висконти (Bernabò Visconti, * 1321 или 1323, Милано, Синьория Милано; † 19 декември 1385, Трецо сул'Ада, пак там) от рода Висконти, e господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано заедно с братята си Матео II и Галеацо II.
Бернабо Висконти и Лудовико Мария Сфорца · Бернабо Висконти и Миланска катедрала ·
Верона
Средновековна кула, пл. „Ербе“ Кулата на църквата „Св. Анастасия“ отпред, Кулата на Ламбертите отзад Изглед от Стария град Веро̀на (Verona) е град и община, административен център на провинция Верона в регион Венето, Североизточна Италия.
Верона и Лудовико Мария Сфорца · Верона и Миланска катедрала ·
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Венеция и Лудовико Мария Сфорца · Венеция и Миланска катедрала ·
Галеацо Мария Сфорца
Галеацо Мария Сфорца (Galeazzo Maria Sforza, * 24 януари 1444 във Фермо, † 26 декември 1476 в Милано) е 5-и херцог на Милано от фамилията Сфорца от 1466 до 1476 г.
Галеацо Мария Сфорца и Лудовико Мария Сфорца · Галеацо Мария Сфорца и Миланска катедрала ·
Генуа
Гѐнуа (Genova, произн. Джèнова, Zêna, произн. Зѐна, Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.
Генуа и Лудовико Мария Сфорца · Генуа и Миланска катедрала ·
Джан Галеацо Висконти
Джан Галеацо Висконти, нар.
Джан Галеацо Висконти и Лудовико Мария Сфорца · Джан Галеацо Висконти и Миланска катедрала ·
Джан Джакомо Тривулцио
Джан Джакомо Тривулцио (Gian Giacomo Trivulzio) (1440 или 1448 - 1518) е италиански кондотиер на френска служба, участвал в няколко битки по време на Италианските войни.
Джан Джакомо Тривулцио и Лудовико Мария Сфорца · Джан Джакомо Тривулцио и Миланска катедрала ·
Донато Браманте
Донато Браманте (Donato Bramante) е знаменит италиански архитект и художник.
Донато Браманте и Лудовико Мария Сфорца · Донато Браманте и Миланска катедрала ·
Лугано
Луга̀но (Lugano) е курортен град в Югоизточна Швейцария, административен център на едноименния окръг Лугано.
Лугано и Лудовико Мария Сфорца · Лугано и Миланска катедрала ·
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Латински език и Лудовико Мария Сфорца · Латински език и Миланска катедрала ·
Ломбардия
Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.
Ломбардия и Лудовико Мария Сфорца · Ломбардия и Миланска катедрала ·
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.
Леонардо да Винчи и Лудовико Мария Сфорца · Леонардо да Винчи и Миланска катедрала ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Лудовико Мария Сфорца и Миланска катедрала са по-чести
- Какви са приликите между Лудовико Мария Сфорца и Миланска катедрала
Сравнение между Лудовико Мария Сфорца и Миланска катедрала
Лудовико Мария Сфорца има 286 връзки, докато Миланска катедрала има 401. Тъй като те са по-чести 33, индекса Jaccard е 4.80% = 33 / (286 + 401).
Препратки
Тази статия показва връзката между Лудовико Мария Сфорца и Миланска катедрала. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: