Прилики между Лебедово езеро и Спящата красавица (балет)
Лебедово езеро и Спящата красавица (балет) има 13 общи неща (в Юнионпедия): Па-дьо-дьо, Павел Гердт, Александър Горски, Рудолф Нуреев, Рикардо Дриго, Сергей Дягилев, Мариус Петипа, Мариински театър, Мазурка, Москва, Болшой театър, Либрето, Лешникотрошачката.
Па-дьо-дьо
Па̀-дьо-дьо̀ (фр. pas-de-deux – танц по двойки) е балетна форма.
Лебедово езеро и Па-дьо-дьо · Па-дьо-дьо и Спящата красавица (балет) ·
Павел Гердт
Па́вел (Па́вел-Фри́дрих) Андре́евич Ге́рдт (1844 – 1917) е руски балетен артист и педагог, от 1865 г.
Лебедово езеро и Павел Гердт · Павел Гердт и Спящата красавица (балет) ·
Александър Горски
Александър Горски (рус. Александр Алексеевич Горский, 6 август 1871 – 1924) е руски балетен хореограф, известен с възстановяването на класическите балети на Петипа и Иванов „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“ и „Лешникотрошачката“.
Александър Горски и Лебедово езеро · Александър Горски и Спящата красавица (балет) ·
Рудолф Нуреев
Рудо́лф Хаме́тович Нуре́ев (Рудольф Хаметович Нуреев; Рудольф Хәмит улы Нуриев, Rudolf Xämät ulı Nuriev; Rudolf Khametovich Nureyev), също Нури́ев, е съветско-френски балетист и хореограф от татарско-башкирски произход, с австрийско гражданство.
Лебедово езеро и Рудолф Нуреев · Рудолф Нуреев и Спящата красавица (балет) ·
Рикардо Дриго
Рикардо Еудженио Дриго (Riccardo Eugenio Drigo; Ричард Евгениевич ДригоДриго, Рикардо // Балет. Энцикопедия – Москва, 1981, с. 193., 30 юни 1846 – 1 октомври 1930) е италиански оперен и балетен композитор, театрален диригент и пианист.
Лебедово езеро и Рикардо Дриго · Рикардо Дриго и Спящата красавица (балет) ·
Сергей Дягилев
Сергей Павлович Дягилев (Серге́й Па́влович Дя́гилев), наричан още и Серж, е прочут руски театрален и балетен импресарио.
Лебедово езеро и Сергей Дягилев · Сергей Дягилев и Спящата красавица (балет) ·
Мариус Петипа
Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета. От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Мариинския и Кировския театър). Автор на над 50 балета, някои от които все още се играят напълно или частично с оригиналната хореография. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900). Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов). Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.
Лебедово езеро и Мариус Петипа · Мариус Петипа и Спящата красавица (балет) ·
Мариински театър
Главната фасада на Мариинския театър Мариинският театър (Марии́нский театр) е театър за опера и балет в Санкт Петербург, открит през 1860 г.
Лебедово езеро и Мариински театър · Мариински театър и Спящата красавица (балет) ·
Мазурка
Плакат от либретото ''Елфите'' (''Les Elfes''), Галика национална френска библиотека Ритъм на мазурката Мазурка (mazurek) е полски фолкорен танц в размер 3/4 с умерено до стремително бързо темпо.
Лебедово езеро и Мазурка · Мазурка и Спящата красавица (балет) ·
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Лебедово езеро и Москва · Москва и Спящата красавица (балет) ·
Болшой театър
Болшо̀й театър (Большо́й теа́тр) е най-големият в Русия и един от най-значителните в света театри за опера и балет.
Болшой театър и Лебедово езеро · Болшой театър и Спящата красавица (балет) ·
Либрето
Ернани“ (1859) Либретото (от италианското libretto, „книжка“) е литературен текст на голямо музикално-сценично произведение (опера, оперета, мюзикъл и др. Либретото е предимно в стихотворна форма. Повечето композитори използват либрето, съставено от друг автор, но някои сами пишат литературния текст – такива са Рихард Вагнер, Модест Мусоргски и други. Либретото бива оригинално или върху произведение от художествената литература. Думата се използва и за литературно изложение на съдържанието на балет или пантомима.
Лебедово езеро и Либрето · Либрето и Спящата красавица (балет) ·
Лешникотрошачката
Захарната Фея и Принц Коклюш, Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. „Лешникотрошачката“ – постановка в Императорския Мариински театър, Санкт Петербург, 1892 г. От ляво надясно – Клара (Станислава Белинска), Мариана (Лидия Рубцова) и Фриц (Василий Стуколкин) „Лешникотрошачката“ („Щелкунчик“) е приказен балет в 2 действия, с хореография на Лев Иванов, по музика на Пьотър Чайковски.
Лебедово езеро и Лешникотрошачката · Лешникотрошачката и Спящата красавица (балет) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Лебедово езеро и Спящата красавица (балет) са по-чести
- Какви са приликите между Лебедово езеро и Спящата красавица (балет)
Сравнение между Лебедово езеро и Спящата красавица (балет)
Лебедово езеро има 43 връзки, докато Спящата красавица (балет) има 54. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 13.40% = 13 / (43 + 54).
Препратки
Тази статия показва връзката между Лебедово езеро и Спящата красавица (балет). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: