Късноримска армия и Траки

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Късноримска армия и Траки

Късноримска армия vs. Траки

тетрарсите – сега в Сан Марко, Венеция, показва Император Диоклециан и тримата му колеги. Отляво Диоклециан и Максимиан – двамата ''Августи'' (съимператори); отдясно: Галерий и Констанций I Хлор – двамата ''Цезари'' (заместник-императори). Забележете вълнените „панонски“ шапки, масово носени (извън битка) от офицерите в късноримската армия, в резултат на широкото разпространение на влиянието на офицерите от Дунавските провинции. Обърнете внимание и на дръжките на мечовете завършващи с орелски глави. В съвременната наука под период на късноримската армия се разбира периодът, започващ с възкачването на Император Диоклециан през 284 г., и завършващ през 476 г. Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Късноримска армия и Панония · Панония и Траки · Виж повече »

Пехота

Пехотата е най-масовият род войски.

Късноримска армия и Пехота · Пехота и Траки · Виж повече »

Персийска империя

Персийската империя е грандиозно политическо формирование предшественик на Иран, една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато – Мала Азия – Египет и Европа.

Късноримска армия и Персийска империя · Персийска империя и Траки · Виж повече »

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Късноримска армия и Римска империя · Римска империя и Траки · Виж повече »

Юстиниан I

Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.

Късноримска армия и Юстиниан I · Траки и Юстиниан I · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Късноримска армия и Македония (област) · Македония (област) и Траки · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Късноримска армия и Мизия · Мизия и Траки · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

България и Късноримска армия · България и Траки · Виж повече »

Галерий

Гай Галерий Валерий Максимиан (Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (Armentarius – лат., говедар/пастир), е римски император.

Галерий и Късноримска армия · Галерий и Траки · Виж повече »