Прилики между Кубер и Куберова България
Кубер и Куберова България има 17 общи неща (в Юнионпедия): Кавала, Първа българска държава, Прилепско поле, Пресиян, Превеза (ном), Петър I (България), Аспарух, Адриатическо море, Албания, Симеон I, Солун, Северна Македония, Тервел, Михаил (Симеонов син), Беломорие, Дунавска България, Епир.
Кавала
Изглед от стария град Кава̀ла (Καβάλα) е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала.
Кавала и Кубер · Кавала и Куберова България ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Кубер и Първа българска държава · Куберова България и Първа българска държава ·
Прилепско поле
#виж Пелагония.
Кубер и Прилепско поле · Куберова България и Прилепско поле ·
Пресиян
Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.
Кубер и Пресиян · Куберова България и Пресиян ·
Превеза (ном)
#пренасочване Превеза (областна единица).
Кубер и Превеза (ном) · Куберова България и Превеза (ном) ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Кубер и Петър I (България) · Куберова България и Петър I (България) ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и Кубер · Аспарух и Куберова България ·
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Адриатическо море и Кубер · Адриатическо море и Куберова България ·
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Албания и Кубер · Албания и Куберова България ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Кубер и Симеон I · Куберова България и Симеон I ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Кубер и Солун · Куберова България и Солун ·
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Кубер и Северна Македония · Куберова България и Северна Македония ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Кубер и Тервел · Куберова България и Тервел ·
Михаил (Симеонов син)
Михаил е претендент за трона на България от 929 до 931 г.
Кубер и Михаил (Симеонов син) · Куберова България и Михаил (Симеонов син) ·
Беломорие
#виж Източна Македония и Тракия.
Беломорие и Кубер · Беломорие и Куберова България ·
Дунавска България
#виж Първа българска държава.
Дунавска България и Кубер · Дунавска България и Куберова България ·
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Кубер и Куберова България са по-чести
- Какви са приликите между Кубер и Куберова България
Сравнение между Кубер и Куберова България
Кубер има 43 връзки, докато Куберова България има 27. Тъй като те са по-чести 17, индекса Jaccard е 24.29% = 17 / (43 + 27).
Препратки
Тази статия показва връзката между Кубер и Куберова България. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: