Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Косовско-моравски говор и Поморавие

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Косовско-моравски говор и Поморавие

Косовско-моравски говор vs. Поморавие

Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Македония) 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Косовско-моравският говор или косовско-ресавският говор, среща се и като косово-моравски говор или косово-ресавски говор, също и като левачки говор, е крайно западно наречие на българския език. Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.

Прилики между Косовско-моравски говор и Поморавие

Косовско-моравски говор и Поморавие има 22 общи неща (в Юнионпедия): Кръсте Мисирков, Косово, Първа българска държава, Призрен, Александър Теодоров-Балан, Александър Белич, Стефан Младенов, Сръбска Морава, САНУ, Сава (река), Тимок, Шопи, Метохия, Ибър (река), Източна Сърбия, Българска Морава, Браничево, Беньо Цонев, Вардар, Войводина, Дунав, Динарски планини.

Кръсте Мисирков

Императорския Санктпетербургски университет. Мисирков в Одеса, преди 1905 г. „Посвещението на Гаврил Занетов“, 1907 година Кръсте (Кръстю, Кръсто или Кръстьо) Петков Мисирков (Крсте Петков Мисирков; Cresto Misircov) е български филолог и публицист.

Косовско-моравски говор и Кръсте Мисирков · Кръсте Мисирков и Поморавие · Виж повече »

Косово

Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.

Косово и Косовско-моравски говор · Косово и Поморавие · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Косовско-моравски говор и Първа българска държава · Поморавие и Първа българска държава · Виж повече »

Призрен

Призрен (Prizren; Prizreni) е град в Косово.

Косовско-моравски говор и Призрен · Поморавие и Призрен · Виж повече »

Александър Теодоров-Балан

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките.

Александър Теодоров-Балан и Косовско-моравски говор · Александър Теодоров-Балан и Поморавие · Виж повече »

Александър Белич

Александар Белич (Александар Белић) е сръбски и югославски езиковед, професор, преподавател в Белградския университет.

Александър Белич и Косовско-моравски говор · Александър Белич и Поморавие · Виж повече »

Стефан Младенов

Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.

Косовско-моравски говор и Стефан Младенов · Поморавие и Стефан Младенов · Виж повече »

Сръбска Морава

#виж Голийска Моравица.

Косовско-моравски говор и Сръбска Морава · Поморавие и Сръбска Морава · Виж повече »

САНУ

#виж Сръбска академия на науките и изкуствата.

Косовско-моравски говор и САНУ · Поморавие и САНУ · Виж повече »

Сава (река)

Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.

Косовско-моравски говор и Сава (река) · Поморавие и Сава (река) · Виж повече »

Тимок

Тимок, понякога членувано Тимокът/Тимока (Timok, понякога Велики Тимок; Timacus) е река в Сърбия (Пиротски окръг, Нишавски окръг, Зайчарски окръг, Борски окръг), която в долното си течение в протежение на 15,5 километра е гранична с България (Видинска област – община Брегово).

Косовско-моравски говор и Тимок · Поморавие и Тимок · Виж повече »

Шопи

Шоп от Трънско „Притеснени, но щастливи – току-що сгодени младоженци“, сп. „Нейшънъл Джиографик“ 1915 Елинпелинско Шоплукът в България, Сърбия и Северна Македония Шоплукът в България Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизточна Северна Македония с българско, сръбско или македонско национално самосъзнание.

Косовско-моравски говор и Шопи · Поморавие и Шопи · Виж повече »

Метохия

Метохия (Метохија; Rrafshi i Dukagjinit) е историко-географска област на Балканския полуостров, обхващаща приблизително югозападната третина на Косово.

Косовско-моравски говор и Метохия · Метохия и Поморавие · Виж повече »

Ибър (река)

Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Ибър (Ibar) е река в Черна гора, Сърбия и Косово, десен приток на Западна Морава, от басейна на Дунав.

Ибър (река) и Косовско-моравски говор · Ибър (река) и Поморавие · Виж повече »

Източна Сърбия

7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Източна Сърбия е физико-географски дял от Централна Сърбия.

Източна Сърбия и Косовско-моравски говор · Източна Сърбия и Поморавие · Виж повече »

Българска Морава

#виж Южна Морава.

Българска Морава и Косовско-моравски говор · Българска Морава и Поморавие · Виж повече »

Браничево

Браничево е средновековен български град.

Браничево и Косовско-моравски говор · Браничево и Поморавие · Виж повече »

Беньо Цонев

Беньо Стефанов Цонев е български езиковед-славист, един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, диалектолог и палеограф, първият съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Беньо Цонев и Косовско-моравски говор · Беньо Цонев и Поморавие · Виж повече »

Вардар

Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.

Вардар и Косовско-моравски говор · Вардар и Поморавие · Виж повече »

Войводина

Автономната област Войводина или Автономен край Войводина (Аутономна Покрајина Војводина; Vajdaság Autonóm Tartomány; Autonomna pokrajina Vojvodina; Provincia Autonomă Voievodina; Autonomna Pokrajina Vojvodina; Автономна Покраїна Войводина) е административно-териториална единица в Северна Сърбия с административен център Нови Сад.

Войводина и Косовско-моравски говор · Войводина и Поморавие · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Дунав и Косовско-моравски говор · Дунав и Поморавие · Виж повече »

Динарски планини

Динарските планини или просто Динарите, е най-обширната планинска система на Балканския полуостров, с дължина около 650 km от Юлийските Алпи на северозапад до река Дрин на югоизток и ширина от 60 km на северозапад до 230 km на югоизток и се простира на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания.

Динарски планини и Косовско-моравски говор · Динарски планини и Поморавие · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Косовско-моравски говор и Поморавие

Косовско-моравски говор има 73 връзки, докато Поморавие има 71. Тъй като те са по-чести 22, индекса Jaccard е 15.28% = 22 / (73 + 71).

Препратки

Тази статия показва връзката между Косовско-моравски говор и Поморавие. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: