Прилики между Косовско-моравски говор и Неманичи
Косовско-моравски говор и Неманичи има 5 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Рашка (държава), Стефан Неманя, Стефан Урош V, Стефан Душан.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Косовско-моравски говор и Първа българска държава · Неманичи и Първа българска държава ·
Рашка (държава)
#пренасочване Велико княжество Сърбия.
Косовско-моравски говор и Рашка (държава) · Неманичи и Рашка (държава) ·
Стефан Неманя
Стефан Неманя (Стеван Немања) е средновековен владетел, велик жупан на Велико княжество Сърбия.
Косовско-моравски говор и Стефан Неманя · Неманичи и Стефан Неманя ·
Стефан Урош V
Стефан Урош V е сръбски цар, управлявал през 1355 – 1371 година.
Косовско-моравски говор и Стефан Урош V · Неманичи и Стефан Урош V ·
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Косовско-моравски говор и Стефан Душан · Неманичи и Стефан Душан ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Косовско-моравски говор и Неманичи са по-чести
- Какви са приликите между Косовско-моравски говор и Неманичи
Сравнение между Косовско-моравски говор и Неманичи
Косовско-моравски говор има 73 връзки, докато Неманичи има 54. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 3.94% = 5 / (73 + 54).
Препратки
Тази статия показва връзката между Косовско-моравски говор и Неманичи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: