Конференция в Трипарадис и Пердика (диадох)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Конференция в Трипарадис и Пердика (диадох)

Конференция в Трипарадис vs. Пердика (диадох)

Царството на Александър Велики Диадохските царства след 20 години Трипарадиската делба или Конференцията в Трипарадис е конференция в сирийския град Трипарадис (Triparadisus) през 321 г. пр. Хр. Пердика е пълководец на Александър Велики.

Птолемей I

Птолемей I Сотер (Πτολεμαῖος Σωτήρ), известен и като Птолемей Лаг е стратег (пълководец) на Александър Македонски и негов наместник в Египет, а след смъртта му един от диадохите („наследниците“), като впоследствие става владетел на Египет (306 г. пр. Хр.– 285 г. пр. Хр. и основава Династията на Птолемеите. След 305 г. пр. Хр. се титулува като василевс и фараон. Птолемей е син на Арсиноя Македонска, правнучка на македонския цар Аминта I от династията на Аргеадите. Баща му е Лаг, македонски благородник. Според някои източници Арсиноя е била първо конкубина на македонския цар Филип II и е била бременна от него с Птолемей, когато се омъжила за Лаг (Лагос). Не би било невероятно да се допусне, че бъдещият цар Птолемей I е нелегитимен син на Филип II Македонски и брат на Александър Велики. Птолемей е доверен военачалник на Александър и един от седемте най-близки негови телохранители. Птолемей съпътства Александър при посещението му на оракула в оазиса Сива, където Александър е прокламиран за син на Зевс и Амон. Птолемей по-късно се отличава при кампаниите в Афганистан и Индия и при залавянето на узурпатора Бес. След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. във Вавилон, Птолемей е назначен за сатрап (губернатор) на Египет.

Конференция в Трипарадис и Птолемей I · Пердика (диадох) и Птолемей I · Виж повече »

Питон (диадох)

Питон (Πείθων or Πίθων) е (телохранител), диадохи наследник на Александър Велики.

Конференция в Трипарадис и Питон (диадох) · Пердика (диадох) и Питон (диадох) · Виж повече »

Асандрос (Кария)

Асандрос (Άσανδρος, Asandros, † след 313 г. пр. Хр. е македонски офицер на Александър Велики (336 – 323 г. пр. Хр.) и като сатрап на Кария един от неговите диадохи. Той е син на Филота Македонски и брат на Парменион и Агатон. Според други източници той е син на Агатон от Бероя и вероятно племенник на офицерите Парменион и Асандрос. През 334 г. пр. Хр. той е управител на Лидия след победата над персийския управител Спитридат. През 328 г. пр. Хр. Асандрос и Неархзавладяват Заинаспа. След смъртта на Александър Велики при Вавилонската подялба от 323 г. пр. Хр. Асандрос получава от регента Пердика сатрапията Кария. При избухването на Първата диадохска война той поддържа противниците на Пердика и помага на избягалия от Мала Азия Антигон I Монофталм да се върне сигурно в своята провинция. Затова се решава да му бъде отнета провинция и да се даде на Евмен. След първата диадохска война на Конференцията в Трипарадис през 321 г. пр. Хр. той получава отново сатрапията Кария. През края на 320 г. пр. Хр. той е победен в битка от Алкет и Атал, които след това са разгромени през 319 г. пр. Хр. от Антигон в Битка при Кретополис в Песидия. През третата диадохска война от 315 г. пр. Хр. Асандрос е противник на Антигон Монофталм. През 314 – 313 г. пр. Хр. Асандрос сключва съюз с Птолемей I и получава от него войска от 10 000 наемници под командването на атинианеца Мирмидон. От Касандър той получава също военна помощ. През зимата 314/313 г. пр. Хр. Асандрос е в Атина, която е съюзена с Касандър. Асандрос подарява на града войници и кораби и жителите го хонорират с почетен декрет през януари/март 313 г. пр. Хр. През 313 г. пр. Хр. Асандрос пристига на брега на Кария с войска и помощни войски под командването на Препелай и Евполем. По време на нощна битка против антигонидския военачалник Птолемей, Евполем попада в плен и Кария е превзета от Антигон. Най-късно през 313 г. пр. Хр. Асандрос се подчинява на Антигон и му предава цялата си войска и брат му Агатон като заложник. Той не е поставен отново като сатрап на Кария и по-нататъшната му съдба е неизвестна.

Асандрос (Кария) и Конференция в Трипарадис · Асандрос (Кария) и Пердика (диадох) · Виж повече »

Атропат

Атропат (Ατροπατης, на староперсийски: Âtarepâta) е персийски благородник по времето на Дарий III сатрап на Медия.

Атропат и Конференция в Трипарадис · Атропат и Пердика (диадох) · Виж повече »

Александър Велики

#пренасочване Александър III Македонски.

Александър Велики и Конференция в Трипарадис · Александър Велики и Пердика (диадох) · Виж повече »

Антигон I Монофталм

Антигон I Монофталм, Антигон Едноокия (Μονοφθαλμός; * 382 г. пр. Хр.; † 301 г. пр. Хр. при Ипс) е македонски пълководец, който след смъртта на Александър Велики придобива Памфилия, Ликия, Голяма Фригия и става един от най-важните диадохи.

Антигон I Монофталм и Конференция в Трипарадис · Антигон I Монофталм и Пердика (диадох) · Виж повече »

Антиген (диадох)

Антигѐн (Αντιγένης) е македонски пълководец, диадох.

Антиген (диадох) и Конференция в Трипарадис · Антиген (диадох) и Пердика (диадох) · Виж повече »

Антипатър

Антипатър (Αντίπατρος), син на македонския благородник Йолай, е македонски пълководец по времето на Филип II Македонски и Александър Велики.

Антипатър и Конференция в Трипарадис · Антипатър и Пердика (диадох) · Виж повече »

Селевк I Никатор

Селевк I Никатор (Σέλευκος Νικάτωρ, Seleucus I Nicator, „Победител“, * 356 г. пр. Хр.; † 281 г. пр. Хр.) е един от македонските диадохи, а по-късно елинистически василевс, основател на Селевкидската династия и империя.

Конференция в Трипарадис и Селевк I Никатор · Пердика (диадох) и Селевк I Никатор · Виж повече »

Лизимах

Лизимах(Λυσίμαχος) е пълководец на Александър Македонски.

Конференция в Трипарадис и Лизимах · Лизимах и Пердика (диадох) · Виж повече »