По-бързо от браузъра!Прилики между Константин Дука († 913) и Симеон I
Константин Дука († 913) и Симеон I има 12 общи неща (в Юнионпедия): Константин VII Багренородни, Константинопол, Първа българска държава, Абасидски халифат, Александър (Византийска империя), Николай I Мистик, Тема (Византия), Теофан Продължител, Зоя Карбонопсина, Босфор, Византийска империя, Лъв VI Философ.
Константин VII Багренородни
Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.
Константин VII Багренородни и Константин Дука († 913) · Константин VII Багренородни и Симеон I ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константин Дука († 913) и Константинопол · Константинопол и Симеон I ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Константин Дука († 913) и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I ·
Абасидски халифат
Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.
Абасидски халифат и Константин Дука († 913) · Абасидски халифат и Симеон I ·
Александър (Византийска империя)
Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок.
Александър (Византийска империя) и Константин Дука († 913) · Александър (Византийска империя) и Симеон I ·
Николай I Мистик
Николай I Мистик или само Николай Мистик (Νικόλαος Α΄ Μυστικός, Нико̀лаос I Мистико̀с) (852 – 15 май 925) е константинополски патриархот март 901 до 907 и от май 912 до смъртта си през 925 г.
Константин Дука († 913) и Николай I Мистик · Николай I Мистик и Симеон I ·
Тема (Византия)
Първите теми след смъртта на Ираклий и загубата на Светите земи с Божи гроб – 650 г. Византийските теми през 950 г. Темите във Византийската империя в 1025 г., непосредствено след завладяването на България и ренесанса на Македонската династия Темата (буквално „това, което е положено в основата“) е основна военно-административна област на Източната Римска империя.
Константин Дука († 913) и Тема (Византия) · Симеон I и Тема (Византия) ·
Теофан Продължител
Теофа̀н Продължѝтел (на гръцки: συνεχισταί Θεοφάνους или Οἱ μετὰ Θεοφάνην, „тези след Теофан“) е латинското название (Continuatus) на съвкупност от писания, целящи да продължат летописите на Теофан Изповедник, чиято хроника спира през 813 г.
Константин Дука († 913) и Теофан Продължител · Симеон I и Теофан Продължител ·
Зоя Карбонопсина
Зоя Карбонопсина (Ζωή Καρβωνοψίνα, Зоя Въгленоока или Черноока) е византийска императрица, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ.
Зоя Карбонопсина и Константин Дука († 913) · Зоя Карбонопсина и Симеон I ·
Босфор
Босфор (İstanbul Boğazı – Истанбул Боазъ) е проток между Европа и Азия, свързващ Черно и Мраморно море.
Босфор и Константин Дука († 913) · Босфор и Симеон I ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Византийска империя и Константин Дука († 913) · Византийска империя и Симеон I ·
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
Константин Дука († 913) и Лъв VI Философ · Лъв VI Философ и Симеон I ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Константин Дука († 913) и Симеон I са по-чести
- Какви са приликите между Константин Дука († 913) и Симеон I
Сравнение между Константин Дука († 913) и Симеон I
Константин Дука († 913) има 36 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 6.03% = 12 / (36 + 163).
Препратки
Тази статия показва връзката между Константин Дука († 913) и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
