Прилики между Константин V Копроним и Тервел
Константин V Копроним и Тервел има 9 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Арабски халифат, Теофан Изповедник, Цезар (титла), Мала Азия, Исаврийска династия, Иконоборство (Византия), Лъв III Исавър.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константин V Копроним и Константинопол · Константинопол и Тервел ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Константин V Копроним и Първа българска държава · Първа българска държава и Тервел ·
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Арабски халифат и Константин V Копроним · Арабски халифат и Тервел ·
Теофан Изповедник
Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.
Константин V Копроним и Теофан Изповедник · Теофан Изповедник и Тервел ·
Цезар (титла)
Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.
Константин V Копроним и Цезар (титла) · Тервел и Цезар (титла) ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Константин V Копроним и Мала Азия · Мала Азия и Тервел ·
Исаврийска династия
Исаврийска династия е династия, управлявала Византия в периода 717 – 802 г.
Исаврийска династия и Константин V Копроним · Исаврийска династия и Тервел ·
Иконоборство (Византия)
Иконоборството във Византия (εἰκονοκλάστης) е религиозно-политическо течение в християнството през VІІІ век и ІХ век, противопоставящо се на прекаленото преклонение пред икони и реликви, а също така на силното им комерсиализиране.
Иконоборство (Византия) и Константин V Копроним · Иконоборство (Византия) и Тервел ·
Лъв III Исавър
Лъв III Исавър или Лъв Сириец (Leon III.; * ок. 680, † 18 юни 741) е византийски император от 717 до смъртта си в 741 година.
Константин V Копроним и Лъв III Исавър · Лъв III Исавър и Тервел ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Константин V Копроним и Тервел са по-чести
- Какви са приликите между Константин V Копроним и Тервел
Сравнение между Константин V Копроним и Тервел
Константин V Копроним има 98 връзки, докато Тервел има 75. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 5.20% = 9 / (98 + 75).
Препратки
Тази статия показва връзката между Константин V Копроним и Тервел. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: