Прилики между Константин VII Багренородни и Симеон I
Константин VII Багренородни и Симеон I има 14 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Петър I (България), Александър (Византийска империя), Роман I Лакапин, Роман Лакапин, Свещена Римска империя, Тракия, За церемониите, Зоя Карбонопсина, Византия, Елена Лакапина, Лъв VI Философ, Лъв Фока.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константин VII Багренородни и Константинопол · Константинопол и Симеон I ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Константин VII Багренородни и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Константин VII Багренородни и Петър I (България) · Петър I (България) и Симеон I ·
Александър (Византийска империя)
Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок.
Александър (Византийска империя) и Константин VII Багренородни · Александър (Византийска империя) и Симеон I ·
Роман I Лакапин
Роман I Лакапин (Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος; Romanus I Lecapenus) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.
Константин VII Багренородни и Роман I Лакапин · Роман I Лакапин и Симеон I ·
Роман Лакапин
#виж Роман I Лакапин.
Константин VII Багренородни и Роман Лакапин · Роман Лакапин и Симеон I ·
Свещена Римска империя
Свещената Римска империя (Sacrum Romanum Imperium; Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.
Константин VII Багренородни и Свещена Римска империя · Свещена Римска империя и Симеон I ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Константин VII Багренородни и Тракия · Симеон I и Тракия ·
За церемониите
Книга за церемониите (De cerimoniis aulae byzantinae) е сборник, съставен за византийския василевс Константин Багренородни (913 – 959) и частично преработен или допълнен при Никифор II Фока (963 – 969).
За церемониите и Константин VII Багренородни · За церемониите и Симеон I ·
Зоя Карбонопсина
Зоя Карбонопсина (Ζωή Καρβωνοψίνα, Зоя Въгленоока или Черноока) е византийска императрица, четвърта съпруга на император Лъв VI Философ.
Зоя Карбонопсина и Константин VII Багренородни · Зоя Карбонопсина и Симеон I ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византия и Константин VII Багренородни · Византия и Симеон I ·
Елена Лакапина
Елена Лакапина (* ок. 910; † 19 септември 961 г.) е византийска императрица, съпруга на император Константин VII Багренородни.
Елена Лакапина и Константин VII Багренородни · Елена Лакапина и Симеон I ·
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
Константин VII Багренородни и Лъв VI Философ · Лъв VI Философ и Симеон I ·
Лъв Фока
Лъв Фока Стари (Λέων Φωκᾶς, fl. 900 – 919) e висш византийски военачалник от X в.
Константин VII Багренородни и Лъв Фока · Лъв Фока и Симеон I ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Константин VII Багренородни и Симеон I са по-чести
- Какви са приликите между Константин VII Багренородни и Симеон I
Сравнение между Константин VII Багренородни и Симеон I
Константин VII Багренородни има 40 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 6.90% = 14 / (40 + 163).
Препратки
Тази статия показва връзката между Константин VII Багренородни и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: