Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Константин VII Багренородни и Олга Киевска

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Константин VII Багренородни и Олга Киевска

Константин VII Багренородни vs. Олга Киевска

Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г. Княгина Олга заедно със свитата си в Константинопол. Олга (Ольга; Helga); с християнско име Елена e киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г.

Прилики между Константин VII Багренородни и Олга Киевска

Константин VII Багренородни и Олга Киевска има 5 общи неща (в Юнионпедия): Киевска Рус, Константинопол, Първа българска държава, Византия, Елена Лакапина.

Киевска Рус

Киевска Рус между 1015 и 1113 г. Киевска Рус през 11 векКиевска Рус (на староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на украински: Київська Русь; на руски: Киевская Русь; на беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г.

Киевска Рус и Константин VII Багренородни · Киевска Рус и Олга Киевска · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Константин VII Багренородни и Константинопол · Константинопол и Олга Киевска · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Константин VII Багренородни и Първа българска държава · Олга Киевска и Първа българска държава · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Константин VII Багренородни · Византия и Олга Киевска · Виж повече »

Елена Лакапина

Елена Лакапина (* ок. 910; † 19 септември 961 г.) е византийска императрица, съпруга на император Константин VII Багренородни.

Елена Лакапина и Константин VII Багренородни · Елена Лакапина и Олга Киевска · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Константин VII Багренородни и Олга Киевска

Константин VII Багренородни има 40 връзки, докато Олга Киевска има 30. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 7.14% = 5 / (40 + 30).

Препратки

Тази статия показва връзката между Константин VII Багренородни и Олга Киевска. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: